- Тор беше моят най-добър приятел - сряза го Калеб. - Постъпил си безразсъдно, Самаел. Не си се подчинил на заповедите. Каал, Мену - погледна към русите мъже. - Готово ли е всичко?
Каал, мъжът с конската опашка, потвърди, мина покрай Калеб и се насочи към Ейлийн. Тя се опита да отстъпи, но усети студената и твърда стена.
- Колите са при павилиона на пазача - каза Каал, докато гледаше ръцете, които покриваха гърдите й. Стоеше на педя от нея. - Самолетите ни чакат. А ти - погледна я в лицето — трябва да се облечеш, ако не искаш да се ядосаме.
Самаел се отдалечи от Калеб и бързо тръгна към Ейлийн.
- Каал - каза Самаел и прегърна своя другар. - Ще я пробваме ли?
Ейлийн се свлече на пода, като гърбът й се плъзна по стената. Искаше да умре.
- Едновременно? - попита Самаел и сподави смеха си. - Смяташ ли, че ще може да поеме и двама ни?
- Не знам за теб - каза Каал и повдигна вежда, - но моят е огромен.
- Тогава ти отпред, а аз отзад. - Изцъка презрително с език. -Моят е по-голям от твоя.
- Копелета... - прошепна Ейлийн и вдигна поглед към тях. Очите й бяха пълни със сълзи. - Не знам кой е бил брат ти, но ако е бил като теб - каза на Самаел, - надявам се, че преди да го разкъсат на парчета, са му заврели прът в задника.
Каал подсвирна и повдигна вежди.
- Какъв език!
Самаел погледна развеселената физиономия на русия, после се обърна към нея.
Хвана я за счупената китка и я изправи. Ейлийн видя звезди от болка и почти изгуби съзнание. Той я опря до стената и я удари с юмрук в лицето. Причерня й. Усети метален вкус и болка в бузата, едновременно студена и пареща. Силните ръце на Самаел я блъснаха с лице към стената, залепиха китките й за гърба и разтвориха краката й. Притисна се към нея.
- Пусни я.
Гласът на Калеб се чу в цялата къща. Самаел го изгледа през рамо. Ейлийн не преставаше да ридае и да трепери като беззащитно животинче в ръцете на четири гладни вълка.
- Защо? - попита Самаел, като се притискаше към задните й части.
- Ако не я пуснеш, ти и аз ще имаме сериозен конфликт - предупреди го Калеб с разгневено лице. - Като най-близки на Тор, се разбрахме с клана, че ние ще решим как да отмъстим. Нали? - изръмжа заплашително.
Самаел погледна тила на Ейлийн, после - него. Накрая кимна.
- Добре, Самаел. Саморазправи си се с бащата, без да се съобразиш с мен, нито с друг. Каал и Мену са тук, за да потвърдят. Така ли е?
Русите мъже потвърдиха.
- Следователно мисля, че е мое право да се наслаждавам на Ейлийн сам - продължи Калеб. - Не съм длъжен да я споделя с теб и ако само я докоснеш, уверявам те, че ще те предизвикам на двубой до смърт. Теб и всеки друг. - Погледна Мену и Каал.
- Ясно ли е?
Ейлийн се стресна, когато чу ледената решителност, с която Калеб се опитваше да я защити. Самаел я пусна и скри кучешките си зъби.
- Ясно, Калеб.
- Ясно ли е? - извика той и погледна другите двама.
- Напълно - отвърнаха те уплашени.
- Искам моето отмъщение толкова, колкото и ти, Самаел -каза по-спокойно Калеб. - Но има неща, които не одобрявам, като например днешното ти поведение. Когато отидем в Англия, ще ти припомня кои са принципите на поведението на ванирите. Ейлийн ще бъде моя. Не искам да я използвате и да ми я върнете във влошено състояние. Днес няма да я докоснете.
Калеб погледна красивата извивка на гърба на Ейлийн и се подсмихна.
- А утре? — попита Каал.
- Кой знае? Зависи как се държи в леглото. На Ейлийн й се прииска да го убие.
Самаел го гледаше съсредоточено, без да отговори.
- Сега оставете всичко чисто и без доказателства. Ние ще ви чакаме в колите — нареди Калеб.
Подчиниха се без възражения. Със скоростта на вятъра и като развихриха цял куп невероятни способности, те почистиха паркета, поправиха счупените предмети и заровиха телата в земята.
Калеб погледна момичето пред него. Тя още стоеше с лице към стената. Не смееше да помръдне или да отвори очи. Тръгна към нея, постави силна властна ръка на рамото й и я принуди да се обърне.
Ейлийн потрепери, като го накара да разбере, че не иска да я докосва. Калеб обаче я хвана и насила я обърна към себе си.
- Сега ме чуй... - Млъкна, когато видя какво беше сторил с лицето й идиотът Самаел. Още по-силно пребледня, когато подуши кръвта, която се стичаше от раната на насинената й буза. Чийзкейк с малини, току-що приготвен.
Ейлийн покри отново гърдите си и изви глава встрани. Калеб беше гладен. Много гладен - сексуално и физически. Тя беше сладкишът.
- Все ми е едно какво ще правиш с мен, но... Какво ще стане с Брейв? - попита го, без да може да контролира треперенето на гласа си.
Вълнуваше я повече какво ще се случи с кучето й, отколкото онова, която бяха сторили на баща й. Защо? Дали не беше последствие от шока?