Обичаше я. Беше пристрастен към нея, не само към вкуса на кръвта й, а към всичко, което беше свързано с нея. Нейната състрадателност, чувство за справедливост, вярност, чувство за хумор... нейната топлина.
Стана от дивана и отиде до прозореца. Слънцето вече се беше скрило и по небето се виждаха само искрящите цветове на прекрасния залез.
Айлийн му беше много сърдита. И имаше защо. Държа се като егоист и не беше проявил разбиране. Беше се трансформирала едва преди пет дни, беше още паленце, бебе, което се нуждаеше от много обич и грижи, а той постоянно изискваше от нея разни неща.
Това защитно поведение беше породено от страха да не я загуби. Още от мига, в който я видя и погледите им се срещнаха, макар че тогава я мислеше за враг - той я беше пожелал и искаше да бъде негова. А тя се беше изправила срещу него и го беше поставила на мястото му няколко пъти.
Сега, когато вече беше прониквал в съзнанието й, когато се бяха опознали интимно, всичко в нея му харесваше. Дори, когато му беше сърдита и ставаше истински звяр - това не само му харесваше, но го възбуждаше.
Но как да си признае всички тези неща, как да ги приеме. Не се осмеляваше да предаде контрола на никого, а още по-малко на онази, която имаше най-силна власт над него.
Можеше ли да й се довери, за да й се отдаде изцяло? И най-важното. Можеше ли тя да го обикне и да му има доверие?
Сигурно не, ако продължаваше да бъде манипулатор, жесток и властен. Изобщо не се учудваше, че тя не иска да е част от него. Вероятно й напомняше за Микаил.
Изръмжа от безпомощност. Самаел все още не се беше появил. Микаил беше жив и по думите на Дана Виктор беше говорил по телефона с Айлийн. Преследваха неговата саraid, нападаха я и освен това знаеха къде живее сестра му. А те с какво разполагаха? С нищо.
Самаел му се струваше все по-подозрителен. Предчувстваше, че тази нощ, само след два часа, всичко ще започне да се изяснява. Но каква точно беше ролята на Самаел във всичко това?
Щеше да се изясни и неговата връзка с Айлийн. Неговата връзка с тази нахалница с лилави очи, която му казваше само грозни и болезнени неща, която го вбесяваше и обезоръжаваше за секунди. След онова, което бяха планирали за „Айви"'. щеше да отиде да я види.
Мария лекуваше раните на Айлийн грижовно и търпеливо. Момичето полагаше усилия да не охка и да не я плаши, но всяко убождане на иглата в рамото й беше също толкова мъчително и болезнено, колкото предишното.
- Габриел и Рут заспаха. Дадох им успокоителен чай по рецепта на майка ми. Божествен е.
- Благодаря, Мария. За всичко.
- Не заслужавате това, момиченце. Приятелите ти те обичат много и мисля, че никога няма да забравят това пътуване до Лондон. Ще останете ли тук за постоянно, госпожице Айлийн?
Не знаеше. Всъщност притежаваше няколко интересни имота, които не беше разгледала. Въпреки че сега беше в опасност, Лондон не я отблъскваше. С изключение на климата, градът беше очарователен.
- Засега - отвърна и стисна зъби, за да не изкрещи от болка.
- Радвам се да го чуя. Обичам да ви виждам тук. Света Дево, мъничката ми - прошепна тя загрижено. - Баща ви се прибираше с такива рани. Понякога си мислех, че онова, което излиза да прави през нощта, явно е много важно, за да се съсипва този начин.
- Наричай ме „Айлийн". Говори ми на „ти", моля те. Ти... си го лекувала?
- Ами да - отвърна Мария и направи още един шев. - Макар че от помощта ми нямаше голям смисъл, защото, след като легнеше да спи един ден, раните му се затваряха като по чудо. Искам и с теб да стане така, защото явно те боли.
Айлийн стисна зъби, за да понесе последното пробождане. Не, при нея нямаше да стане така, докато Калеб не я нахранеше. Баща й беше оздравявал, защото все още не е познавал майка й и не са били обвързани с обмяна на кръв. А тя беше. И цялото й същество имаше нужда от Калеб. Искаше да го хапе по цялото тяло, да пие от него, от всички места. Представи си го гол, а тя го е възседнала и вкусва от него. Почувства, че зърнаjа на гърдите й се втвърдяват. Като проклинаше през зъби, стана от стола на тоалетката и остави Мария с иглата и конеца в ръка.
- Какво има, дете? - попита жената.
- Имам нужда от душ - прошепна тя разгорещена и отметна косите от лицето си.
-Добре - съгласи се Мария и прибра медицинската аптечка. -Искаш ли да ти приготвя ваната?
- Не, искам да съм сама. Много благодаря.
- Както искаш. - Приближи се до нея, прегърна я и целуна по бузата. - Аз ще се грижа за теб, докато той не го направи.
Айлийн потрепери в прегръдките й.
- Аз съм жена, момичето ми. - Погали я по лицето. - И усещам много неща.
Айлийн отмести поглед засрамена.
- Калеб има нужда от теб и ти се нуждаеш от него. Много е просто.