-Не е.
- Разбира се, че е - настоя Мария, - С истинската любов не можеш да се бориш. За нея се рискува всичко, всичко.
- Ти си необикновена жена, Мария. - Погледна я втренчено в очите и тогава почувства нещо. Била е красива и продължаваше да бъде. Черните й очи изглеждаха безкрайно дълбоки и бяха магнетични. - Каква си ти, Мария? Коя си ти? Ти... знаеш неща. Не ме лъжи.
- Просто съм жена, която е приела всички реалности, които съжителстват в нашия свят. Не ме е страх от това, което си, не ме беше страх и от баща ти. Предполагам, че съм приела, че хора и други същества живеят заедно и че единственото важно, което трябва да се знае за тях, е истинската същност на сърцето им. Това не ми се струва неестествено. А на теб? - Повдигна вежди със съучастническа усмивка. — И не се интересувам какво си ти. Единственото, което ме вълнува, е да знам, че си от добрите. Аз съм - намигна й.
Айлийн разбра, че Мария ще изпълнява много важна роля в нейния живот, и пожела да я има до себе си завинаги. Беше благодарна за тези думи и я прегърна нежно.
- Да, разбира се. Ти си истински подарък, Мария. Разбирам защо баща ми е имал такова доверие в теб.
Мария се усмихна.
- Никога няма да те предам, Айлийн. Можеш да ми имаш доверие. Сега - нежно хвана брадичката й - ще ти напълня ваната, ще сложим соли с плодов аромат и ще си почиваш в леглото.
- Не мога... - отвърна Айлийн. - Трябва да изляза тази вечер.
- И дума да не става. Сега веднага влизаш в джакузито, а после в леглото.
- Не разбираш. Трябва да отида в центъра на Лондон. Имам среща с...
- Нямаш среща с никого. Калеб се обади. - Побутна я леко към банята и пусна водата. - Забрани ни да те пускаме да излизаш.
- Какво? - извика Айлийн ядосано. - Калеб може да говори каквото си иска, но аз...
- Айлийн, недей да се противиш. Твоята сигурност е на първо място.
Брадичката на Айлийн трепереше от безпомощност. Калеб си беше наумил да я контролира и явно всички му се подчиняваха.
- Но... тази вечер - прошепна тя разстроена - ще има битка... и искам да съм там.
- Успокой се, дете. - Помогна й майчински да се събуе. -Нищо няма да му се случи. Много е силен.
- Не се притеснявам за него - побърза да каже Айлийн. Мария повдигна вежди недоверчиво и се усмихна.
- Горда си като баща си и голям инат, но няма да ме излъжеш. Просто си му сърдита за нещо, което ти е сторил, но знам, че го обичаш. Разбрах го още първата вечер, когато дойде. Гледаше те, сякаш си най-красивото нещо на света, а ти... Уффф... Трябваше да ви снимат.
- Грешиш.
- Не, мила. не греша. - Помогна й да влезе в хидромасажната вана. - Внимавай да не се подхлъзнеш. Така, много добре. - Натисна копчето и водата забълбука. След това взе соли за баня с плодов аромат и ги изсипа във ваната.
Айлийн потрепери в горещата вода, но се излеhна така, че рамото й да не се потопи изцяло, и веднага се отпусна. Усети плодовия аромат. Мария прокара гъба по лицето й и почисти засъхналата кръв.
- Калеб изпрати тук десет мъже. Сега пазят цялата къща. Аз имам строги нареждания да се грижа за теб, докато всичко премине.
Калеб й нямаше доверие. Айлийн се усмихна, като си даде сметка, че започва да я опознава. Тя беше онази, която не го познаваше добре. Разочарована от това, че не може да му се опълчи, нито да го разубеди, тя изстена.
- Глупак. - Удари във водата с юмрук. - Глупак. Глупак. Аз трябваше да съм там... Тази нощ ще се бият за мен... Ще го убия - изръмжа през зъби. - Ще хвана красивото му лице и ще го смажа. Оххх! - извика примирено.
Мария я погледна, като държеше гъбата във въздуха, и избухна в смях.
- Господи, дете. Страшен характер имаш.
Айлийн се опита да се успокои, но замълча и се замисли какво ще стори на този мъж, когато го види отново. Трябваше да пие от нея и тя от него. Мислеше, че Мену ще дойде, преди да се стъмни, за да източи от кръвта й и да й донесе кръв от Калеб. Но вече беше осем и половина вечерта, а него го нямаше. Беше облечена само с дълъг халат от жълта коприна, косата й се спускаше суха и блестяща по раменете.
Със скръстени ръце наблюдаваше берсерките и ванирите, които охраняваха къщата. Ами ако Калеб не дойдеше тази вечер да потърси нейната кръв? Ако се престрашеше да пие от друга жена?
Стисна устни при тази болезнена мисъл. Не. Нямаше да понесе Калеб да я доближи с аромата на друга жена.
По-притеснена, отколкото й се искаше, седна мълчаливо на вътрешния перваз на прозореца, прегърна коленете си и опря чело в студеното стъкло.
Помоли се Калеб да се върне здрав и никой освен нея да не може да го нахрани. Но преди всичко се молеше да има нужната сила, за да не отстъпи пред непрестанното желание, пред съкрушителната потребност да общува с неговото съзнание. Бяха решили да не общуват помежду си като двойка. Това беше желание на Калеб и по-скоро би умряла, отколкото да наруши това споразумение. Ако отстъпеше, щеше да зависи в още по-голяма степен от благоволението му. Тя беше слабата. Калеб изглеждаше силният. Ако не му покажеше, че тя също може да бъде силна, беше загубена и трябваше да защитава личното си пространство от него. Иначе той щеше да го изпълни изцяло.