Дланите й започваха да се изпотяват, сърцето й препускаше, сякаш ще изскочи от гърдите й, коремът й беше свит от тъпа и мъчителна болка, която не й позволяваше дори да диша.
Нуждаеше се от него. Беше зависима от него. Беше влюбена и повече не можеше да го отрича. Но трябваше да се бори с това, защото не беше препоръчително да подари сърцето си на толкова властен и доминиращ мъж.
Никога не беше отдала сърцето си на Микаил, когото смяташе за свой баща, никога не се беше борила за обичта му. Още по-малко щеше да го направи слепешком за някой, когото истински желаеше, защото тогава Калеб щеше да я отхвърли и да бъде нещастна.
Но този мъж беше влязъл под кожата й, в душата й и лека-полека завладяваше част от сърцето й. Една споделена нощ с него беше достатъчна, за да се предаде на очарованието му.
Той беше довел при нея кучето и приятелите й. Беше летял с нея, беше я направил богата и независима. Беше се любила с него и не преставаше да мисли за следващия път.
Чувстваше, че когато телата им бяха преплетени, Калеб оставяше всичките си бариери да паднат и се държеше като мъжа с добро сърце, мил и нежен, какъвто действително беше. Мъж, който я обичаше, желаеше я и я защитаваше, като пренебрегваше собствените си нужди. И тя искаше да се срещне отново с тази негова страна.
Обаче... денят се беше развил зле и Калеб беше скрил най-важното за нея от момента на трансформацията й. И я беше излъгал, че се е открил изцяло.
Но дори сега, когато се чувстваше наранена както отвън, така и отвътре, искаше да му прости и да му позволи да я утеши. Да я прегърне, да я целуне и да погали, за да я успокои. Сякаш изпитваше абстиненция. а дрогата беше Калеб.
Въздъхна разтреперана, зарови лице в коленете си и престана да се бори с него. Щеше да бъде дълга и болезнена нощ. Единствената й трезва мисъл, сред цялото физическо разтърсване, което потребността й да бъде със своя саraid предизвикваше, беше той да се върне при нея. Единственото й желание беше да не го ранят и да дойде да я потърси.
Ковънт Гардън76, ресторант „Айеи", 20,50 ч.
Калеб и Ас наблюдаваха през прозореца на кухнята на ресторанта. Резервираната маса още беше празна. От един час бяха тук. Зад тях на пода на кухнята лежаха келнерите и главният готвач. Спяха сладко един върху друг. Веднага след като пристигнаха, Мену им беше заповядал да затворят очи. Така щяха да разполагат с кухнята, за да наблюдават какво се случва в салона.
Първокласният ресторант посрещаше най-отбраните клиенти в града. Резервациите се правеха почти три месеца по-рано. Сред обичайните клиенти бяха известни актьори и популярни дизайнери. По масите вече имаше хора, които очакваха да бъдат обслужени. Разглеждаха менюто с голям ентусиазъм. Вратите на ресторанта се отвориха и още две двойки, мъжете видимо по-възрастни от жените, изчакаха рецепциониста, предварително хипнотизиран от Калеб, да прибере палтата им и да ги отведе до масите.
Каал застана зад Калеб и Ас и огледа ситуацията, скръстил ръце.
- Трябва да дойдат всеки момент - измърмори той. Калеб потвърди, без да го погледне.
- Сестра ми добре ли е?
- Мену не я оставя дори за миг.
Калеб стисна устни. Сестра му не трябваше да бъде излагана на никакъв риск, но въпреки това беше там. По план трябваше да присъства само за да могат върколаците да подушат аромата й.
Виктор и Микаил не се бяха появили все още, но след всичко, което бяха сторили на неговата Айлийн, не мислеше, че ще може да се контролира, когато ги види.
Всички се бяха напръскали със спрейове, които заличаваха специфичните аромати, и така нямаше да могат да усетят присъствието им. Ако онези хора дойдеха, придружени от върколаци и вампири, както се очакваше, нямаше да могат да разберат, че са там. Благодарение на Мену и на предварителното проучване, което беше направил на методите, които използваха, за да ги залавят, вече знаеха, че същите тези методи могат да бъдат използвани срещу преследвачите. Всеки носеше по една черна торбичка, завързана на колана си. В нея имаше защитни средства, в случай че някое от веществата достигне до тях.
- Трябва да евакуираме ресторанта — нареди Ас. - Има много хора.