- Аз ще ги евакуирам - каза Каал и вдигна надменно вежда. -Ще ги отведа мислено до изхода на ресторанта и ще ги измъкна оттук. Но трябва да изчакаме те да влязат.
Ас погледна назад, за да се увери, че сред берсерките и ванирите цари спокойствие. По десетима от всеки клан, разделени сякаш с въображаема линия, те очакваха водачите им да издадат заповед за нападение. За берсерките - Ас. За ванирите - Калеб.
Единствено разгорещената караница между Мену и Дана в дъното на помещението нарушаваше гробната тишина в кухнята.
- Не се приближавай много, Мену - изсъска Дана.
- Престани да се държиш като дете - отвърна Мену, скръсти ръце и застана пред нея. — Не се опитвай да се отдалечиш, няма да можеш да избягаш. Пазя те. Всички тук правим това. Така че опитай се да не проваляш плана.
- Нямам нужда от твоята защита. Не мога да те понасям. -Изви глава встрани.
Мену я изгледа и изкриви устни в усмивка.
- Всъщност ти харесва да се грижа за теб. - Вирна брадичка, като я подканваше да отрече думите му. - Така имаш възможност да си отмъстиш - прошепна в ухото й. - Отхвърляш ме отново и отново, говориш ми грубо, обиждаш меq отнасяш се с мен с презрение... Защото още имаш чувства към мен. Хлътнала си по мен, Дана.
Тя стисна устни и затвори очи.
- Ще ти се! Да ходя след теб, както преди... Като глупавото, наивно и инфантилно момиче, което бленуваше по теб. Помниш ли? - попита го и присви очи. - Бях глупачка. Лигите ми потичаха само като те видех и мислех, че ти... че между теб и мен... - Отново стисна устни, за да не изрече думите, които напираха между зъбите й. Въздъхна и отпусна рамене. Погледна го безразлично със зелените си очи. - За щастие това е минало. Ти се постара да ми отвориш очите.
Погледна го предизвикателно и със задоволство забеляза как един мускул на брадичката му потрепва.
- Скоро ще престана да ти досаждам - каза Мену.
Дали Дана го чу, нямаше значение за него. Отдръпна се на метър от нея.
- Тишина. - Гласът на Калеб се извиси над всички, нито тих, нито прекалено силен, но ги накара да замълчат.
В ресторанта влязоха десетима мъже, бледи, с големи черни очи и много къси черни коси. Всички бяха облечени официално, в тъмни дрехи, с широки палта „Армани" и черни лъскави обувки.
- По дяволите... - промърмори Ас. - Вампири.
- Какви са тези, които влизат след тях? - прошепна Каал, възбуден от желанието за битка.
Зад тях се появиха още двама души, елегантно облечени. Рус младеж с очила, облечен с черен костюм и блейзер. Носеше бяла риза.
До него вървеше белокос мъж, с тънки устни и орлов поглед. Едър и самоуверен, той огледа целия ресторант. Облизваше устни, когато очите му се спираха върху хората.
- Микаил - промърмори гневно Калеб и стисна юмруци, докато костите му изпукаха.
- Греша ли, или Микаил сега има кучешки зъби? - попита Каал и вдигна вежди.
- Мену, отведи Дана - нареди Калеб. - Вампирите вече знаят, че е тук. Току-що я усетиха. - Десетимата мъже повдигаха глави, за да подушат сестра му. Да. Бяха я усетили.
Мену сграбчи Дана за китката, отвори вратата към мазето и я отведе насила.
- Каал, когато заведат тези нещастници до резервираната маса, накарай всички да излязат от ресторанта - нареди Калеб.
- Веднага, Калеб. Всъщност мога ли да те попитам нещо? Калеб го погледна.
- Ти и Айлийн още не сте обвързани. - Погледна го съсредоточено. - Реших, че след като сте изкарали нощта заедно, вече ви се е появил comharradh77.
- Имаме проблеми - отвърна Калеб замислено.
- Имате ли нужда от съвет? Знам, че не съм най-подходящият...
- Ти си развратник, Каал. Какво разбираш от двойки? - изсмя се Калеб.
- Малко. Но разбирам от жени, всички търсят едно и също. И те уверявам, че не е само онова, което е между краката ни.
- Вече знам това. Благодаря за информацията.
- Казвам ти това, защото в очите на другите Айлийн няма белега за уникалност, следователно все още не е напълно обвързана. А тя е... как да кажа... бомба, която привлича много вниманието.
- Мислиш ли, че не знам това? - изръмжа Калеб. - Аз също нямам белег и искам да ни го поставят веднъж завинаги утре, при кладите. Не преставам да мисля за нея, дишам спокойно само когато я видя, не мога да понасям други да се доближават до нея... и... искам... имам нужда да ме приеме. Сега тя е всичко за мен.
- Значи тя ще дойде при кладите - повтори развеселен Каал. - Ще й хареса.
- Надявам се.
- Любов, човече... - потупа го състрадателно по гърба, - гадна работа.
Калеб се съгласи, леко потиснат, и Каал реши да го остави на мира.
Портиерът посочи на вампирите частния салон, запазен за тях, и след като ги заведе там, се запъти към кухнята. По силата на мисловна заповед, той взе якето си и излезе от ресторанта. Останалите клиенти го последваха и масите останаха празни.