Ресторантът потъна в тишина. Калеб блъсна гневно вратите на кухнята и тръгна уверено към частния салон.
Микаил намръщено гледаше всички около себе си. Беше много гладен, твърде много, а нищо не можеше да засити стомаха му дори за пет минути. Беше отчаян.
Само човешката кръв утоляваше апетита му, но не съвсем. Пиенето й го стимулираше да иска още и още. Всяка пулсираща шия, която минеше покрай него, го изкушаваше.
Прокара език по зъбите си и докосна кучешките. Всъщност не му бяха неприятни. От момента на трансформацията животът му не се беше променил съществено. Продължаваше да е все така мрачен, само дето слънчевата светлина беше смъртоносна за него, а пиенето на кръв беше единственото, което можеше да му осигури малко спокойствие в рамките на свръхестествения живот, който се разгръщаше всяка вечер пред очите му. Да, това беше новият му живот. Куцането му беше изчезнало.
Онзи, който го беше трансформирал, му беше казал, че тъй като не е трансформиран от своята половинка, няма да има конкретен човек, от когото да се храни. Гладът щеше да го принуждава да пие кръв от други шии и когато количеството нахвърлеше собственото му тегло, щеше да се превърне във вампир.
Но преди това се надяваше да открие онова магическо средство, с което да преодолее тези слабости. Затова онзи нещастник го беше трансформирал. Беше му казал, че работи твърде дълго време за него и все още не е открил онази магическа ваксина, която ще направи ванирите непобедими. Ако той самият страдаше от слабостите на тази раса, щеше да открие решение по-бързо.
Онзи, който го беше трансформирал, беше направил това, защото в противен случай щяха да го убият, а не можеха да си позволят да изгубят най-добрия учен в организацията.
- Тя е тук - прошепна Микаил и ококори очи. Телесният аромат на жената ванир беше нещо, което подлудяваше неустоимо наскоро развитите му сетива. - Къде е върколакът?
- Трябва да дойде всеки момент - отвърна Виктор и се раздвижи неспокойно. - Няколко пъти се чу шум от вратата към улицата. Сигурно идва насам.
Чуха се бързи и решителни стъпки. Всички вампири се изправиха, кучешките им зъби се удължиха, а зениците им потъмняха.
- Какво става? - попита Виктор, като разтвори широко очи и застана нащрек.
Микаил се надигна бавно от стола и постави ръце на масата.
- Това са ванири - каза един от вампирите.
- И берсерки - прошепна друг с отвращение.
Вратата изхвръкна от пантите и на прага се появи Калеб, следван от Ас и Каал.
Вампирите извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят напосоки.
Един от тях се хвърли върху Калеб, но той го изрита силно в корема, извади ножа си и му преряза гърлото. Теглеше го силно за косата и отдели главата от тялото. Лицето му беше опръскано с кръвта на вампира. Веднага хвана ножа за дръжката и го хвърли към Микаил така мощно, че го заби в рамото му и го прикова към стената.
Микаил изкрещя от болка и зъбите му се удължиха.
Останалите вампири продължаваха да стрелят, а ванири и берсерки търсеха прикритие от куршумите.
Ас изкрещя и се трансформира. Мускулите му нараснаха, костите ми се развиха и заприлича на гигант. Един от вампирите остана без муниции и берсеркът се хвърли с един скок към него, заби юмрук в гърдите му и изтръгна сърцето.
Микаил наблюдаваше със студен поглед случващото се, докато вадеше с мъка ножа от тялото си. Този тъмнокос ванир с пълни с омраза зелени очи го търсеше като побесняло куче. Беше учуден от животинската му сила. Само да можеше да го вземе в лабораторията си... Наложи се да си припомни, че сега той също беше един от тях.
Маси и столове летяха и се удряха в стените на салона. Ножове хвърчаха и се забиваха в телата.
Онзи, който го беше трансформирал, му беше споменал, че ванирите и вампирите притежават силно развити умения за телекинеза. Микаил опита, но не се получи. Беше по-слаб.
Виктор изтича и се скри под единствената празна маса. Покри главата си с ръце и се сви на колене на пода.
Тогава една силна ръка го хвана за яката на ризата и го повдигна.
Виктор изгледа втренчено Калеб. -Моля те... не ме убивай... аз...
- Млъкни - отсече Калеб с каменно изражение.
Погледна към Микаил, пазен от трима вампири, които все още се държаха на краката си и се опитваха да го защитят.
Каал се насочи към един от вампирите и той скочи към него като котка. Каал също се засили нагоре и двете тела се срещнаха във въздуха. По-силният ванир притисна вампира към стената и с ловко движение плъзна острието на ножа си в сърцето му.