Когато видя, че няма да се изплъзне от смъртта, Микаил бръкна в джоба на панталона си и извади стъклено цилиндърче. Разтръска го и натисна едно копче.
- Твой ред е, Микаил - каза Калеб с изпълнен с омраза поглед, докато задържаше във въздуха тялото на Виктор.
Двамата останали вампири се бяха снишили, готови да го защитят.
- Значи ти си Калеб... - каза Микаил.
- Кой те трансформира? - изръмжа Калеб. - Трябваше да си мъртъв. Видяхме те как умираш в Барселона.
- В известен смисъл съм мъртъв, не мислиш ли? - Повдигна посребрените си вежди. - Сега съм като теб.
- Не е вярно. Пиеш човешка кръв, за да утолиш глада си. Скоро ще се превърнеш във вампир. Това ме кара да мисля, че онзи, който те е трансформирал, не е имал намерение да се обвърже в двойка с теб. Самаел ли беше?
Микаил се усмихна победоносно.
- Използвали сте собствените ми продукти, за да заличите аромата си. Но миришеш на нея. Миришеш на Ейлийн.
Калеб изрева като тигър. Нямаше да позволи на това животно дори да споменава името й. Айлийн беше негова. Ас изръмжа зад него и оголи зъбите си.
- Първо, това не е нейното име. Да не си посмял да го споменаваш - изграчи Калеб и пристъпи към Микаил.
Микаил поклати глава.
- Значи най-после се е трансформирала. Мислех, че никога няма да се случи - измърмори той, сякаш на себе си.
- Дрогирал си я още от дете. Не си искал да си спомни коя е - изкрещя Калеб.
Микаил сви рамене с безразличие и се усмихна. Сложи си бързо слънчеви очила, натисна бързо бутона на стъкленото цилиндърче и мощна, подобна на слънчева, светлина озари целия ресторант. Тя струеше от прозорците, сякаш Сфадата беше фар.
Всички се прикриха с ръце, а Микаил се втурна през салона.
- Ще ти я вземем, Калеб - изкрещя той. - Тя ще бъде наша и ще й се наслаждаваме. Вече не съм нейният баща, но и без това никога не ми е пукало.
- Мъртъв си - изкрещя Калеб. Опитва се да го хване, без да пуска Виктор. - Ще те убия.
- Микаил, не ме оставяй тук. - Виктор извади малък пистолет със стрели от колана си и простреля Калеб в гърдите.
Калеб почувства убождане и хвърли Виктор във въздуха. Чу се трясък. След това - тишина.
След няколко секунди светлината изчезна, но не и нейните последици. Калеб беше опрял коляно на пода и разтъркваше очите си. Ас стискаше носа си и клатеше глава. Опитваше се да фокусира погледа си.
- По дяволите! - измърмори Каал. Влезе опипом в салона, като се препъваше. - Калеб?
- Къде е Виктор? - прошепна Калеб, който лека-полека възвръщаше зрението си.
Каал погледна към стената пред него и видя Виктор да лежи до нея със счупен крак и сгърчено от болка лице. Очилата му лежаха строшени на пода.
- Мисля, че си му счупил крака, но е жив.
- Микаил избяга ли?
- Този тип е като Макгайвър78. Служи си с някакви невероятни съоръжения - каза Каал и събра русата си коса в самурайски кок.
- По дяволите, не си чувствам ръцете! - Калеб се опитваше да раздвижи пръстите си.
- Дай да видя - каза Каал. - Ужас, Калеб. Простреляли са те. - Извади стрелата от гърдите му.
- Сложи ми от онази гадост, Каал.
- Не мисля, че е доб...
- Млъкни и ми я сложи. Айлийн има нужда от защита и аз не мога да се превърна в пън. Бързо, сложи я.
Ас се приближи до тях, зрението му се нормализираше. Каал се наведе, взе торбичката на ванира, извади малка спринцовка и я заби във врата на Калеб.
- Скоро ще се възстановиш - увери го Каал.
- Куршумите са застигнали три от моите момчета - каза Ас. -Току-що си инжектираха отровата на Мену. - Помогна му да се изправи.
- По-добре ли са? - попита Калеб, като разтриваше врата си.
- Ще имат нужда от много женско внимание, за да изхвърлят отровата... знаеш - измърмори леко засрамено. - Отровата много възбужда.
- Добре, Ас. - Калеб не искаше да знае повече. Каал се усмихна и каза:
-Виктор е заловен. Ще го накараме да пропее. - Потупа приятелски Калеб по гърба. - Отивай да почиваш. Имаш нужда да се облекчиш. - Сподави смеха си и заяви: - С Ас ще се заемем с ресторанта и с Виктор.
Калеб усети как членът му започва да пулсира и по гръбначния му стълб плъзнаха тръпки. Опита да се контролира и затвори очи.
- Не се опитвай, момче - каза Ас съчувствено. - Когато взех Ноа и Адам тази сутрин, едва успях да ги задържа в колата, за да не се нахвърлят на първата срещната жена. Никога не съм виждал мъже така да страдат за облекчение. Не дойдоха тук, защото още не им е разминало.
Калеб стисна устни. Но той не искаше коя да е жена. Искаше Айлийн и никоя друга. Не беше необходимо тази отрова да проникне в кръвта му, за да я желае. Ако обаче към сексуалния глад за неговата саraid се прибавеше и афродизиак, смесицата ставаше взривоопасна.