- Пих от теб преди, а ти скри неща от мен. Сега също можеш да го направиш.
- Айлийн - прошепна той, като галеше темето й с устни. -Това не беше хубаво, знам. - Калеб притисна пениса си към нея и тя прошепна нещо неразбираемо. - Момиче, сега съм извън контрол, а раните ти трябва да заздравеят. Пий!
Айлийн преглътна трудно и се опита да се измъкне от ръката му.
- Няма да пия.
Калеб изръмжа и се отдръпна от нея, за да не я изнасили до стената.
- Не затруднявай нещата - помоли я той, като прокара ръце по главата си и отчаяно опъна косата си.
- Какво искаш сега, по дяволите? — избухна тя. Не го разбираше и това я отчайваше. - Аз не съм твоята саraid! - Лилавите й очи се навлажниха и заблестяха на лунната светлина. - Така че, колкото и да искам да го направя, няма да те ухапя.
Този отказ разкри на Калеб колко е огорчена, че се беше усъмнил, че тя е негова и уникална. Беше искал да я накара да разбере колко е болезнено партньорите да се отхвърлят един друг. Сега, когато я виждаше толкова уязвима и обидена, се упрекваше.
Айлийн наистина беше неговата саraid и той щеше да й го покаже.
- Не. Няма да ме ухапеш - подметна той предизвикателно. -Аз ще те ухапя.
Наведе се над нея и я обездвижи, като хвана ръцете й зад гърба. Накара я да извие шията си.
- Не, спри! - извика Айлийн.
Калеб замръзна. Тя продължаваше да стои с отметната назад глава. Затворените клепачи не бяха успели да задържат сълзите й. Калеб се отдръпна и бавно я пусна.
План Б. Трябваше да я предизвика. Измънка ножа от панталона си и поряза шията си. Очите й се разшириха, когато видя как кръвта се стича по гърдите му, като стига почти до пъпа.
- Пий. - Тя трябваше да пие, за да се възстанови от битката, и тогава той можеше да прави любов с нея. — Тази сутрин ми каза, че не си моята жена. Значи ти можеш да го кажеш, а аз - не? Така ли, Айлийн? - Доближи се предпазливо. - Аз просто повторих твоите думи, мила.
- Така ли? - Очите й бяха потъмнели и потънали в струйката кръв по гърдите му. - Не, Калеб. Аз не бих казала, че беше само това. Тази сутрин ти направо ме довърши.
- Значи... не ти хареса онова, което ти казах? Защо? Мислех, че ще се радваш да чуеш онова, което сама твърдеше така убедено.
Айлийн вдигна поглед, не знаеше какво да направи. Калеб явно се опитваше да я обърка и тя отново да се унижи, да му се отдаде. Да покаже колко е наранена от думите му и тогава той отново да се надсмее над слабостта й. Да признае силната си нужда от него. желанието си да го погали, да го прегърне, да го целуне и да сподели с него, само с него, всичко свое.
- Искаш отново да ме засрамиш, нали? - попита тя, изпълнена с несигурност.
- Какво? Не, аз... - Калеб се намръщи. Не очакваше този въпрос.
- Искаш да ме обидиш, нали? Не ти ли беше достатъчно, че ме унижи тази сутрин?
- Не, Айлийн...
- Не, разбира се. Никога не ти е достатъчно. - Отдръпна се от него и изтича да вземе една кристална чаша. Сърцето я болеше толкова, че й беше трудно да диша. - Бях забравила, че си истински гадняр. - Разкъса китката си със зъби пред изумения му поглед и започна да пълни чашата с кръвта си. - Да приключваме с това... - Изсъска от болка и ужас от това, което правеше. - Няма да ми се подиграваш повече. - Когато чашата се напълни достатъчно, тя погледна Калеб. Беше излязъл от контрол. Почувства как я пробождат угризения.
Зениците му потъмняха толкова, че зелено-жълтите му очи станаха изумрудени. Това беше болезнено и пагубно. Беше ядосан на нея и на себе си. Стисна силно юмруци, когато Айлийн му предложи чашата с кръв.
- Мислиш ли, че това ще ме успокои? - изръмжа той през зъби.
- Би трябвало - потвърди тя с цялата смелост, на която беше способна. - Няма причина да губиш контрол, Калеб. Не разбирам какво още можеш да искаш от мен, при положение че аз съм просто едно капризно и плашливо момиче, което се е надценило твърде много, за да се мисли за неустоима, и очевидно не притежавам необходимото, за да паднеш на колене пред мен. Значи със сигурност не съм твоята саraid! - Сви рамене с привидно безразличие.
Калеб изпусна дълга въздишка и цялото му тяло затрепери. Айлийн гледаше как той се тресе, сякаш щеше да избухне и нещо много опасно да се развихри.
- Каза ми, че съм възбудена и че се държа като... като... - Затвори очи и преглътна. Не беше способна да повтори всички отровни думи.
Чашата кръв изчезна от ръцете й. Калеб затвори очи с наслада, когато вкусът на Айлийн се разля по гърлото му. Облиза се, захвърли яростно чашата към стената и тя се пръсна.
- По дяволите тази чаша.