Калеб виждаше как устните й се движат, но не чуваше гласа й. Чувствени устни, леко зачервени от удара и кръвта.
-И него ли ще убиеш?-Погледна го по-спокойно, когато видя, че устата му отново става красива, без кучешки зъби, а опасните нежни очи са с цвета на морето при някой карибски остров.
Не той беше убил баща й, а Самаел. Калеб се ядоса, че го обвинява несправедливо.
- Казах ти, че спи. Ще се събуди, когато аз му заповядам. Не сега.
- Няма ли да ми позволиш да се сбогувам с него? - Чувстваше как гърлото й гори и пари от солта на сълзите.
Калеб почувства нещо като нежност към тази жена, която обаче изчезна на минутата.
- Не, няма. - Хвана я за ръката и за избута извън къщата.
Пороен дъжд се изливаше над Барселона. Нощта беше тъмна, а небето се озаряваше от светкавиците. Ейлийн трепереше от студ, макар че беше благодарна на водата, защото я съживи. Две черни поршета „Кайен" с тъмни стъкла чакаха до павилиона на пазача. Бяха празни. На два метра от павилиона лежеше още едно тяло. Даниел. Очите му бяха затворени, а от рана на челото му течеше кръв. В безсъзнание ли беше?
- Не е мъртъв - каза Калеб. Наведе се, сложи ръка на главата му и прошепна: - Когато се събудиш, ще знаеш, че Микаил и Ейлийн е трябвало да заминат спешно по работа. Няма да знаеш кога ще се върнат. Всичко ще бъде както обикновено. Никога не си ме виждал. Спънал си се и си си ударил главата.
Тя отвори уста изумена. Възможно ли беше това? Можеше ли да заповяда нещо на някого с този глас?
Калеб отвори вратата на колата и я накара да се качи. Бежовите кожени седалки се мокреха от дъжда, но той все още не се качваше. Отвори вратата на багажника и извади един завързан плик с нещо червено и пухкаво в него.
Накрая влезе в колата.
- Вземи. - Хвърли й плика и я удари по ранената буза.
Ейлийн изохка от болка, но с учудване откри в плика една хавлиена кърпа. Нямаше да му благодари, но беше изненада. Сигурно й я беше хвърлил, за да не се намокри кожата на седалките. Опита се да отвори плика с една ръка. Другата вече не й се подчиняваше.
- Не са ли те учили да развързваш пликове, курво? Гордостта й се събуди.
- Бих го развързала, ако можех да използвам двете си ръце. Счупи ми китката, гърдите ми са открити, студено ми е, а лицето ми се подува - каза тя саркастично. - Не, мисля, че не са ме учили да развързвам пликове в такова състояние, чудовище.
Калеб изръмжа. Грабна със злоба плика от ръката й, развърза го и хвърли кърпата в лицето й. Ейлийн сграбчи кърпата толкова силно, че кокалчетата на здравата й ръка побеляха. Той запали колата и я изгледа подозрително. Беше я вбесил и това го радваше. Тя отвори прозореца и хвърли кърпата на улицата с гневен вик.
- Какво си мислиш, че правиш? - попита я той учудено.
- Не искам нищо от теб. Предпочитам да хвана пневмония или да умра от студ, отколкото да приема нещо от убиец като теб.
Калеб я изгледа невъзмутимо.
- Искаш да говорим за убийци? Все още не съм се захванал с теб, Ейлийн. Не ме предизвиквай - каза й с тих, студен глас.
- Ами най-добре, когато започнеш, гледай да свършиш с мен - отвърна тя, очите й бяха зачервени. - Защото ще обърна небето и земята, за да те намеря и унищожа. Постарай се да ме обезвредиш, постарай се...! Защото, колкото и малко сили да ми останат, ще те намеря и ще те убия. Заклевам се. - Трепереше не само от студ, но и от гняв.
Той се възхити на смелостта й. Беше слаба, ранена, унизена, но продължаваше да се бори. Ако не беше именно тя, можеше...
- Чудовище. Наричате се ванири, нали? - Изгледа го от горе до долу, като сдържаше разяждащия я гняв. - Заслужавате всичко, което правят с вас.
Не се ли страхуваше от него? Не й ли стигаше онова, което й бяха сторили? Защо не се страхуваше от него?
- Не се страхувам от теб - добави момичето с отвращение и пренебрежение.
Не, ако някой трябваше да се страхува от него, това беше именно тя. Усмихна се злобно.
- Виждам, че според теб това, което правите с нас, е нормално - отвърна той и кучешките му зъби отново се удължиха. - Добре. Не се покривай, курво!
- Върви по дяволите!
- Дадох ти кърпа, ти я хвърли. Сега няма да се покриваш.
Тя продължаваше да крие гърдите си, без да откъсва поглед от него. Устата й трепереше. Калеб спря рязко и отби встрани на пътя. Хвана лоста за позиция на седалката й и я бутна назад. Откопча предпазния колан и с един скок се качи върху нея.
- Убивали сте жени и деца - прошепна, отново я хвана за косата и я накара да го погледне. - Изнасилвали сте жените, изваждали сте органите им, включително зародишите на бременните. Разделяли сте децата от родителите им и сте ги карали да гледат как ги осакатявате. Експериментирали сте с тях, за да видите как реагира кожата им на слънце, отново и отново, за да видите колко бързо се възстановяват. Убивате и измъчвате. — Изтегли косата й. - Заслужаваш всичко, което ще сторя с теб.