Калеб затвори очи и изстена от удоволствие, когато тя облиза безсрамно раната.
- Liuthad, mо alainn80.
- Всичко? Но аз не съм онова, което искаш - прошепна тя върху раната.
- Стига, Айлийн - помоли я с пресипнал глас. - Забрави какво ти казах тази сутрин. Много добре знам коя си и какво означаваш за мен, но трябва да покажеш това и на себе си. — Облиза и захапа леко ухото й. Айлийн потрепери. - Имам нужда да ме успокоиш, защото тази гадост, която ми дадоха - плъзна ръката си от корема до една от гърдите й и я обхвана цялата, докато се втвърди, - ме побърква. Мисля единствено как да проникна в теб. - Започна да масажира гърдата й и след това плъзна ръка към задните й части. Хвана нощницата, която беше набрана на кръста й, и я плъзна нагоре, като целуваше плътта, която се разкриваше.
Айлийн не можеше да си поеме дъх. Калеб ближеше и целуваше гърба й, а краката й трепереха. Една целувка по опашната кост, една по гръбначния стълб, облизване по гърба, леко захапване за тила.
Накрая Калеб съблече нощницата й през главата и я остави напълно гола пред себе си. Опря дясната си ръка на стената и доближи гърди към гърба й.
Айлийн насочи устни към кървящата рана на ръката му. Не се осмеляваше да се обърне и да го погледне. Беше абсолютно уязвима и чувствителна към всяко негово действие.
Калеб се наслаждаваше на извивките на тялото й, на кожата й, и като ръмжеше от удоволствие, се притисна към нея.
- Искам да съм част от теб - прошепна и плъзна лявата си ръка към корема й. - Не искам отново да се карам с теб, защото това ме съсипва. Ще бъда търпелив и толерантен. Искам да се науча да бъда с теб. От толкова отдавна не завися от никого, от толкова отдавна аз вземам всички решения, че ми е трудно да споделям, да се доверявам. Но искам да го направя с теб, да те направя щастлива... и ще се боря за това.
- Калеб...
- Като начало, искам да достигна дотам, докъдето ме допусне тялото ти, докъдето ти ми позволиш. — Плъзна пръсти към триъгълника черни къдрици и се заигра с тях. — Да ти доставя върховно удоволствие, такова удоволствие, до което се достига само при двойките ванири. Ще ми позволиш ли да проникна?
Айлийн въздъхна дълбоко и погали ръката му с буза. Какво можеше да стори пред него? Чувстваше се безпомощна и изцяло подвластна на волята му. Заби зъби във вътрешната част на китката му и започна да пие.
Целият гняв, цялата болка, затова, че се показва толкова слаба пред него, намери израз в това ухапване.
Калеб почувства как ерекцията му нарасна толкова, че го заболя. Постави ръка върху слабините й и натисна. Задъха се от удоволствие и я накара да изохка.
Айлийн потрепери, като почувства как той хваща в юмрук най-интимните й къдрици. Реши да пие още, да тегли кожата му и да забива кучешките си зъби по-силно. Усещаше как рамото й заздравява, а бузата и устната престанаха да я щипят. Калеб я лекуваше.
Той изохка, отдръпна ръката си. Накара Айлийн почти да заплаче от отчаяние. Вече беше разтворил ръката си и вмъкна един от пръстите си в нея.
Айлийн усещаше, че е мокра, но й беше безразлично. Имаше нужда от Калеб.
Той разкопча панталона и освободи пениса си, който пулсираше. Плъзна наранената си ръка, която все още тръпнеше от яростното ухапване на Айлийн, и вдигна десния й крак. С другата ръка продължаваше да я кара да се овлажнява, като натискаше продължително клитора й.
- Полека, момичето ми. Знам, че си ядосана. Недей да мислиш, че те лишавам от себе си - каза й нежно. - Но не можеш да пиеш прекалено много сега, мила. - Притисна се към нея и постави върха на пениса си на входа на влагалището й. - Отровата тече по вените ми и не искам да се чувстваш зле като мен. Имам нужда ти да ме приземиш, разбираш ли?
Айлийн се подпря с ръце на стената и отпусна чело напред. Така успя да запази равновесие. Стоеше само на левия си крак. Опита се разтреперана да си поеме дъх.
- Ядосана си. Знаеш ли, аз също съм ядосан на себе си? - Погали вътрешните й срамни устни с главичката на пениса.
- Защо? - Чувстваше се неуверена в тази поза. Така го правеха животните, не изглеждаше много прилично. - Калеб... какво правиш с мен?
- Защото си най-красивото нещо, което ми се е случвало през целия ми дълъг живот, и не знам как да те накарам да се усмихнеш. Постоянно провалям всичко, а искам да се чувстваш добре с мен.
Доплака й се от това признание.
Калеб повдигна още малко крака й, залепи се за гърба й и проникна в нея с един тласък.
Айлийн сподави вика си и опря буза в стената. Със сигурност не беше прилично, но в тази поза го усещаше чак до корема и удоволствието беше придружено от леки пробождания на прага на болката.