Калеб я целуваше по брадичката, по веждата, по крайчето на устните. Трябваше да свикне с него.
- Добре ли си? - Притисна се още по-плътно към нея, плъзна се навън, после пак проникна. - Боли ли те при тази поза? - Продължаваше да я гали между къдриците и същевременно проникваше с горещия си член.
- Не... Не ме боли. - Въздъхна дълго и дълбоко.
Калеб проникна още по-навътре и почти я повдигна от пода. Айлийн отпусна главата си назад и се облегна на рамото му.
- Не знам дали мога да се контролирам - прошепна той и погали косата й с буза. Трепереше и имаше нужда да се облекчи. - Отровата ме кара да мисля за неща като... замъглява съзнанието ми.
Айлийн го погледна в очите над рамото си.
Поемаше големи глътки въздух, като се движеше в нея, и правеше гримаси, за да се контролира. Страдаше и на нея не й харесваше да го гледа в такова състояние. Неговата агония беше и нейна.
Айлийн затвори очи и разбра какво трябва да направи. Премахна бариерите на съзнанието си, за да могат да споделят мислите си, и му позволи да проникне в главата й. Калеб изръмжа от удовлетворение.
За Бога... Този дързък ванир искаше да я погълне цялата.
Мислеше само как да се изпразни в нея.
Калеб се опита да излезе от съзнанието й, когато видя, че тя се плаши от мислите му, от силата на чувствата му. Съзнаваше, че те рисуват в суров вид всякакви сладострастни сцени, отровата го поддържаше в състояние на свръхвъзбуда. За да се успокои, ухапа собствената си ръка. Болката щеше да поддържа здравия му разум и да не му позволи да нарани Айлийн с перверзното си поведение.
- Почакай... - помоли го тя, хвана лицето му и го накара да я погледне. - Не си причинявай това.
Устните му бяха изцапани със собствената му кръв, а зелените му очи я гледаха отчаяно, за да я предупредят за опасността.
- Не искам да те нараня... аз... аз те желая твърде силно, Айлийн. А ти не знаеш нищо за секса. Ще... ще се уплашиш - поклати глава безпомощно.
- Тази отрова ти вреди - прошепна тя и го погали по бузата. -Съзнанието ти е ад, пълен с перверзии, Калеб.
Калеб поиска да се разграничи от своя потъмнял и изпълнен с желание поглед. Със сигурност не й беше приятно онова, което беше видяла. Със сигурност той я отблъскваше.
Не можеше да усети какво вижда в него, защото афродизиакът го превръщаше в егоист, караше го да се интересува само от собствените си нужди.
- Айлийн, все още имаш време. Ако те карам да се срамуваш, само трябва да ме отхвърлиш открито и...
Айлийн се сепна и го прониза с поглед.
- Не ме караш да се срамувам. Никога.
Калеб се усмихна, а зелените му очи потъмняха. Тя го желаеше. Хвана ръката й и я допря до стената. Айлийн видя изумена как преплита пръстите си с нейните и подпира ръката си върху нейната, като я притиска към стената.
Ако я провокираше, за да разбере дали чувства нещо към него, значи се беше хванала като глупачка.
- Подпри се хубаво, малката - прошепна той, докато се забиваше още по-дълбоко.
Айлийн стисна зъби, за да не го обсипе с обиди. Това беше класическо нападение, само че този път тя приемаше всичко, което той можеше да й даде.
- Вече си взела решение - каза той и обгърна гърдите й с една ръка. - Няма връщане назад. Сега ще ме облекчиш. Ще ми докажеш ли, че си моята саraid, mo carbaidh7 - Проникна в нея отново.
Айлийн потърси ръката, която беше поставил върху гърдите й, и сплете пръсти с неговите, за да ги поднесе към устните си. Беше я нарекъл „моето бонбонче".
Калеб започна да я гледа като хипнотизиран. Айлийн облиза и целуна пръстите му един по един и той отново проникна в нея, още по-мощно. Не изпускаше от поглед дългите си мургави пръсти, които потъваха в красивите устни на Айлийн. След това тя постави една целувка в средата на мъжествената му длан, преди да я свали отново върху гърдата си, на нивото на сърцето, и внимателно да я задържи. Той затвори пръсти върху гърдата й. Ръката й беше върху неговата.
Калеб установи, че ръката му е почти двойно по-голяма от нейната, и се почувства огромен и груб в сравнение с нея.
- Айлийн. - Движеше се по-бързо в нея. - Искам всичко, чуваш ли? Поеми ме, както искам.
- Вземи всичко, което искаш от мен, Калеб. Няма да се счупя и не ме е страх от теб. Отдавам се цялата. Давам ти всичко. Liuthad - повтори на келтски, докато го оставяше да проникне дълбоко и необуздано. - Знам, че няма да ми навредиш, така че... направи го, Калеб - нареди тя и раздвижи задните си части в синхрон с неговия ритъм. - Beag is beag81.
Богове! Айлийн му заповядваше да я вземе „хапка по хапка". Калеб зарови лице в шията й, пусна ръката й, която придържаше към стената, и плъзна своята под коляното й. Повдигна крака й и я отвори още повече за мощната си атака.