Ръмжеше неконтролируемо, потъваше в нея грубо и властно. Айлийн го приемаше и му позволяваше да прави това, следваше тласъците му, извиваше се в подходящия момент и притискаше, когато беше необходимо. Не беше мил и нежен, а жесток и строг. Но на нея й харесваше, разпалваше я като огън.
Топлината я обля отвътре. След това дойде изригването, което разтърси телата им и ги освободи от всички задръжки.
Калеб заби кучешките си зъби в рамото й, вече напълно излекувано, и я задържа със сила, докато продължаваше с тласъците. Айлийн извика от болка и удоволствие и се отпусна назад, докато се опря в широкоплещестото и потно тяло. Той гореше, тя - също.
Калеб пусна крака й и постави нейната ръка на корема й. Натисна я и я накара да почувства как той се движи в нея, да усети мускулните спазми. Не забавяше ритъма, нямаше признаци на изтощение, а Айлийн се чувстваше набъбнала и чувствителна. Той извади кучешките си зъби от рамото й, освободи я, но не спря с тласъците.
Айлийн изсъска и отново опря глава на рамото му. Взе ръката му и я постави между краката си. Наведе глава към волевата брадичка на ванира и плъзна нежно устни към полуотворената му уста. Потърси целувка.
Той извърна глава към нея и докосна бузата й с нос. Айлийн въздъхна. Калеб разтърсваше тялото й, имаше животински афродизиак в кръвта, но се опитваше да бъде нежен, да й достави удоволствие. Нямаше да я нарани. Това я успокои.
Насочи пръстите му към вагината си и го накара да възбуди „бутона" й за удоволствие. Вдигна леко главата си и пое долната му устна. Ближеше я и я смучеше. Калеб отвори уста и перверзно й предложи езика си. Тя го прие и му даде своя. След това устните се събраха и се сляха във влажна опустошителна целувка, която ги изпълни с още по-голямо вълнение и желание.
Айлийн се отдръпна, за да може да диша, и привлече вниманието му с полузатворени очи. Движеше задните си части, за да търка клитора си в пръстите му.
Калеб, който неуморно продължаваше да се движи в нея. повдигна весело едната си вежда, но не помръдна пръстите си.
- Какво иска моята амазонка? - Гласът му беше дрезгав от възбуда.
- Погали ме - прошепна върху устните му, без да се срамува. - Погали ме тук. - Притисна пръстите му между краката си.
Калеб се разтопи пред молбата й.
- Каквото кажеш. - Целуна я толкова силно, че тя помисли, че ще загуби съзнание. Пръстите му ловко откриха подутата хлъзгава пъпчица и започнаха да я разтриват. - Всичко каквото кажеш, всичко. Ще ти го дам.
Айлийн изстена и му позволи да проникне още по-дълбоко. Пламъци преминаха през тялото й.
Вятърът се вмъкна през прозорците и ги разхлади. Нищо не можеше да ги спре, нищо не можеше да потуши огъня на техните съвкупяващи се тела.
Вътрешните й мускули започнаха да пулсират така силно в своя оргазъм, че накараха Калеб да се изпразни мощно. Той извика зад нея и коленете и на двамата омекнаха. Свлякоха се на пода. Продължаваха да бъдат слети.
Айлийн седеше върху бедрата му. Той още беше в нея и дишаше тежко. Притискаше гърдите й алчно, почти жестоко.
Айлийн дишаше тежко, опитваше се да дойде на себе си. Беше извила глава назад, отпусната на рамото му. Отвори очи и видя гладните молещи очи на Калеб, които я гледаха и искаха още.
Той отново започна да се движи в нея, без да й поиска разрешение. Просто вземаше от нея колкото искаше и тя се предаде.
Той плъзна отново ръката си към най-интимната й област и пак започна да я разтърква, но тя изсъска. Чувстваше мястото свръхстимулирано.
- Почакай - помоли го и спря ръката му.
- Не мога - отвърна той и се изправи заедно с нея. Занесе я в банята. С мисловна заповед пусна душ-кабината с множество струи и я остави вътре.
Внимателно я пусна да стъпи на пода и излезе от нея с болезнена въздишка. Айлийн се опря на стената и остави водата да намокри цялото й тяло. Но вместо да я успокоят, струите я стимулираха. Беше твърде възбудена.
Чу как Калеб хвърли нещо на пода. Обърна се и се озова срещу гърдите му, на един сантиметър от лицето му. Водата се стичаше по кожата му като бързеите на река по скалите. Отново я притисна към стената, а ерекцията му продължаваше да бъде непоклатима като мачта. Докосваше пъпа му. Айлийн се усмихна. Беше като лъв, не оставяше плячката си, докато не я довърши.
Той я изгледа от горе до долу, като човек, който гледа сладкиш и не знае откъде да започне да го яде. Хвана я през кръста и я повдигна.
- Калеб... - изстена тя, когато я накара да обвие крака около кръста му.
- Вече съм без панталон - прошепна той и застана заедно с нея под една струя. Прегърна я силно и опря чело в шията й, за да потърси облекчение. Как обичаше да усеща кожата й до своята, плътно прегърнати.