Айлийн онемя. Вдигна ръката си и докосна черната му коса, влажна, гладка и дълга до плешките. Погали го.
Калеб продължаваше да трепери.
Айлийн плъзна устни по извивката на шията му и стигна до ухото му. Знаеше какво иска от нея ванирът. Усмихна се, когато разбра, че той отново я желае. Беше ненаситен.
- Какво? Още ли искаш? - попита тя съблазнително и залепи една целувка на ухото му.
Калеб вдигна очи и отново се разгорещиха само с поглед.
- Още... още... - каза той и опипа бедрата й. Прокара ръце под коленете й, постави длани под задните й части и я задържа. Тази поза я повдигаше по-високо и поставяше тялото й под по-добър ъгъл за проникване.
- Калеб... - изскимтя тя и го остави да проникне. Прехапа устни. Трепереше. - Внимателно...
- Шт... спокойно, малката - прошепна той върху устните й. Започна да я движи нагоре-надолу с ръце и гордо усещаше как тя го обгръща все по-плътно и отговаря без срам на неговите тласъци. - Държа те.
Айлийн вплете пръсти в косата му, изправи се, като долепи гърдите си до неговите, и го целуна. Беше целувка, която показваше пълното отдаване на една жена, и той й отвърна със същия порив.
- Да... имаш ме82... - прошепна тя, плъзна устни по неговите и стигна до врата му. - И аз имам теб. - Заигра се с език върху кротидната му артерия и го ухапа. Притисна го към себе си, като го дърпаше за косата като властна самка, която се нуждае от силата и закрилата на своята половинка.
Калеб изръмжа от удоволствие, заби пръсти в задните й части и поде опустошителен ритъм, докато и двамата отново изпитаха оргазъм.
Айлийн извади зъбите си и изхлипа, като отметна глава назад. Остави водата да мокри лицето й.
Калеб престана да се движи в нея и я опря отново до стената.
Учудваше се колко отзивчиво беше неговото момиче, как приятно го галеше и масажираше със стените на влагалището си. Беше удивен от това как го приемаше и изпитваше удоволствие да бъде в нея. Всъщност това беше най-хубавото място, където той можеше да бъде. Неговата къща. Неговият дом. Айлийн.
- Искаш да ме убиеш ли? - попита тя и го прегърна. Зарови лице в шията му. Трепереше.
- Извинявай - прошепна той и я целуна по рамото. - Ела, ще се избършем.
Без да я пуска, излезе от душа и взе огромна жълта хавлия. Насочи се към леглото, скочи и двамата се озоваха там. Изведнъж той застана на колене и седна на петите си. Айлийн все още беше обгърнала талията му с крака и продължаваше да бъде пронизана от него.
Калеб прокара хавлията по гърба й и зави и двамата с нея.
Айлийн се раздвижи неловко. Опита се да го измъкне от себе си, чувстваше се леко раздразнена, но Калеб я сграбчи за задника и я задържа.
- Не - каза той властно.
Айлийн плъзна поглед надолу и го погледна въпросително с лилавите си очи. Не беше възможно да иска още.
- Недей да се отдръпваш от мен, моля те - помоли я по-нежно.
- Калеб, не мисля, че ще мога отново... аз... малко ме боли...
- Можеш - окуражи я и се раздвижи в нея. Този път по-бавно и леко. - Ще го направя внимателно. Да. Така, мила. Не, не се стягай, ще бъда... нежен.
Айлийн затвори очи, опря чело в неговото и го остави да се разпорежда с тялото й със своята сила.
- Дай ми почивка - помоли тя отчаяно. Но той вече беше започнал отново да я отвежда към предела със своите движения.
- Ще проникна още малко... - помоли я, залепил устни за шията й.
На Айлийн й се прииска да се избухне в смях. Сякаш можеше да откаже... Нищо не й харесваше толкова много, колкото това да прави любов с него.
Калеб постави ръце под коленете й и мощно навлезе навътре.
Айлийн отново изстена и очите й се насълзиха. Никога не се беше чувствала толкова стегната и изпълнена.
Този път дълбочината на тласъците му беше почти разкъсваща. Точно когато мислеше, че той не може да достигне по-навътре, пронизването беше най-дълбоко.
- Айлийн - отметна косата от лицето й и я целуна, като преплете език с нейния. - Съжалявам, че те излъгах.
Айлийн отвори очи и видя, че той наистина се разкайва.
- Прощаваш ли ми? - попита Калеб, без да откъсва поглед от нея.
Тя преглътна и въздъхна трепереща.
- Недей да правиш така повече. - Зави го по-плътно с хавлията, като отвръщаше на неговите тласъци.
- И съжалявам за онова, което ти казах тази сутрин. Излъгах. -Притисна я по-силно към себе си и ухапа нежно долната й устна.
Айлийн разтърси глава и докосна с устни неговите.
- Не... никога повече недей да ме обиждаш. И да ми се подиграваш - прошепна тя.
- Не, никога повече. Няма да правя така. Ти ме нарани, когато ме отблъсна.