- Не искаме сутрешното слънце да те изпържи, нали? - прошепна тя с усмивка. Целуна го леко по устните и се излегна върху него.
Затвори очи върху гърдите му. Тя също не изпитваше желание да се отдели от него. Калеб зави и двамата с чаршафа, усмихна се, целуна я по темето и се предадоха на съня.
Оставаха два часа до съмване. Калеб не преставаше да гледа това темпераментно и красиво момиче, което държеше в прегръдките си. Продължаваха да бъдат слети, но настрани, един срещу друг. Един от стегнатите крака на Айлийн почиваше върху бедрото му.
Той я гледаше смаян. Играеше си с кичур от черната й коса. Сведе очи към гърдите й. Бяха зачервени от ласките и целувките. По лявата личаха дупките от кучешките му зъби. Чудеше се дали да заличи това маркиране на територията със собствения си език или да остави белега. Харесваше му идеята Айлийн да носи по тялото си следи от страстта, която споделяха. Тя беше негова, по дяволите.
Айлийн също не беше затворила раните му, но тя не знаеше, че нейната слюнка е лечебна, ако оближе тялото на своята половинка с тази цел.
Той знаеше. Плъзна показалец по трапчинката на брадичката й и се усмихна гордо. Искаше му се тя да носи неговите ухапвания, но преди това щеше да я попита. В други времена би взел решение, без да я пита, но тези жена беше толкова важна за него, че нямаше да позволи на своята арогантност да разруши крехкото доверие, което като че ли се беше изградило между тях.
Никога не беше притежавал жена по такъв начин, толкова алчно и ненаситно. Но тя беше отвърнала на всяко негово движение. Беше се отпуснала с него. Само като си помислеше колко пъти бяха изпитали оргазъм заедно, членът му отново се втвърдяваше. Нейните стенания, начинът, по който хапеше устните му, гласът й, приглушен от желанието. Каква жена...
Приближи тялото й до своето, макар че трябваше да стисне устни, когато тя отново го обхвана вътрешно, без да съзнава. Сподави гърления си смях.
Дори когато спеше, неговата саraid искаше той да се отделя от нея. Вълна на задоволство и нещо, което приличаше на дълбока нежност, го обгърна. Отново се чувстваше жив.
22.
Малко оставаше, докато изгрее слънцето. Айлийн отвори очи и се оказа пред гърдите на Калеб. Заби нос в него, сякаш това беше най-нормалното нещо, и го потърка нежно, като вдъхваше дълбоко аромата му. За Бога, колко хубаво ухаеше... Огромната му ръка почиваше върху дясното й бедро, което изцяло лежеше върху неговото.
Нейната ръка беше на задните му части и ги притискаше, за да не излезе от нея. Изчерви се, когато си спомни всичко, което се бе случило между тях.
Да правят любов беше невероятно. Това беше първият път, в който се доверяваше напълно на някого. Не беше отдала на Калеб само тялото, душата и повече от половината си сърце, а всичко.
Гледаше го как спи. Сега брадичката му нямаше този строг и властен вид, който толкова я влудяваше. Беше отпуснат, а полуотворените му устни бяха най-апетитното нещо, което беше виждала.
Как я беше целувал, колко честно бяха прозвучали думите, изречени от тази уста. Стисна вътрешните си мускули и го погали по цялата му дължина. Продължаваше да стои в нея. Потрепери, когато си даде сметка, че дори в спокойно положение беше огромен.
Как я беше ухапал. Каква нощ. Каква Нощ на Сан Хуан... През тази нощ с Калеб, отдавайки му тялото си, беше видяла най-хубавите фойерверки в живота си.
Въздъхна, повече от доволна, докосна греховните му устни и очерта контурите им.
Да, каква нощ. Точно когато мислеше, че той пак ще я атакува и ще се скарат, Калеб отново я изненада с всички тези признания.
Но тя чувстваше същата потребност. И вече й беше все едно дали става въпрос за нещо генетично, духовно или емоционално. Калеб беше споделил онова, което и тя мислеше.
Усмихна се и отново благодари, че беше изживяла такава възпламеняваща нощ. Да.
В прегръдките му се чувстваше сигурна и закриляна. Усещаше спокойствието и безгрижието на истинската прегръдка. Прегръдката на Калеб беше като на мечок. Отново се усмихна. Залепи глава до гърдите му, вдиша и се остави ароматът му да я обгърне.
Каква нощ...
Почувства ласката на Калеб. Галеше косите й с поглед, втренчен в лицето й. Тя беше истинска благословия и все още не можеше да повярва, че му принадлежи, че си почива, легнала върху него. Имаше достатъчно доверие в него, за да се отпусне гола и спяща върху тялото му.
Айлийн се протегна като котенце и погали буза в гърдите му. Срещна втренчения му поглед. Усмихна се и го целуна по зърното, сякаш това беше най-нормалното нещо.