Выбрать главу

- Време ли е за ставане? - попита тя дрезгаво.

- Да. Сега идва моментът да ми кажеш, че не искаш да ме виждаш и че това между нас не е нищо важно, дрън, дрън, дрън. - Започна да жестикулира комично.

Айлийн се подпря на лакът и го погледна с очи, в които усмивката се смесваше с тъга.

- Няма да кажа това. - Погледна го нежно. - Не се притеснявай.

- Няма да го кажеш?

Айлийн поклати отрицателно глава и се приближи, за да го целуне по бузата.

- Не съм притеснен - заключи той и се опита да изглежда силен.

Айлийн почувства, че нещо се разкъсва в нея. Да, беше притеснен. Беше почувствала колко болезнено е отхвърлянето при половинките и беше абсолютно сигурна, че Калеб не иска да се чувства толкова уязвим. Но беше такъв. Спрямо нея.

- Разбира се. Няма да ти кажа нищо подобно, борецо. Напротив... - прошепна, докато се надигаше към ухото му, облизваше меката му част и я хапеше игриво. - Ммм... толкова си вкусен... Ще ти кажа „добро утро". Добро утро. - Спусна се по-надолу и целуна ускорения пулс на шията му и следата от кучешките зъби, които тя му беше оставила.

- Белязала ли си ме? - попита Калеб със слаб глас. Никога не се беше събуждал така нежно.

Айлийн погледна гордо белега върху кожата му.

- Да. Ти също си ме белязал - отвърна тя.

Калеб вдигна ръка и докосна белезите, които беше оставил на гърдите и на шията й.

- Искаш ли да ги залича?

- Не - каза тя обидено и вдига ръка към шията си, за да предпази белега.

Калеб се усмихна и вдигна вежди.

- Няма ли да ме попиташ дали аз искам да нося белега от теб?

- Ще го носиш, независимо какво казваш. - Измъкна се от леглото толкова бързо, че той не успя да я задържи. Влезе в банята. - Не искам да го заличаваш - извика силно.

Калеб се усмихна и преплете пръсти под тила си. Остана загледан в тавана известно време. Мислеше си колко обсебваща ще бъде Айлийн.

- Мислиш, че съм обсебваща?

- Мисля, че да.

- И не ти ли харесва?

Калеб не отговори и Айлийн се стресна. Излезе от банята с ръце на ханша. Гледаше го заплашително.

- Попитах те нещо, Калеб.

- Ела тук и сама се увери дали ми харесва. - Провокира я с полуусмивка и отметна чаршафа от тялото си с едно движение.

Ерекцията му отговори на въпроса й.

- Как може още да ти се иска? - попита го тя, запленена от тялото му.

- Умираш от желание да ме докоснеш.

- Да, но ако трябва да се подчиняваме на инстинктите си, ще трябва да бъдем в хоризонтално положение през по-голямата част от времето. - Отметна назад косата си и му подаде ръка с усмивка. - Ела с мен.

- А какво ще правим с това? - Погледна ерекцията си.

- Не му обръщай внимание за малко - каза тя. - Винаги иска да е център на внимание.

- Къде ме водиш?

Калеб преплете пръсти с нейните, удивен от спокойствието, което го обземаше дори само от контакта с нея. Айлийн го отведе в банята.

- Приготвих ароматна вана - каза съблазнително и го повлече към огромното джакузи.

Калеб се изгуби в гладката, блестяща и мека кожа на Айлийн и се остави тя да го потопи бавно. Водата беше топла, но той беше истински вулкан. Изгледа я от горе до долу, не успя да се сдържи и изръмжа от желание.

- Толкова е голямо, че прилича на басейн - каза тя, без да обръща внимание как я гледа. - Тази къща е великолепна и не мога да повярвам, че е моя.

Калеб пристъпи към нея и се залепи за гърба й. Айлийн се отпусна върху него и го остави да я гали и докосва където пожелае.

- Цялата е твоя, Айлийн. Вече си богата жена. - Целуна я нежно по шията.

- Странно е - прошепна тя и затвори очи в плен на желанието.

- Кое? - Калеб прокара пръсти по зърната й и след това облиза рамото й.

- Новият ми живот. Тази интимност... - Айлийн се обърна и се хвана за раменете му. - Всичко, което се случва с теб и мен, когато сме заедно.

- Това е нормално за онези, които са предопределени да споделят всичко помежду си. - Калеб се усмихна и обгърна талията й, за да я повдигне и целуне. Тялото на Айлийн реагираше на неговото така естествено, че беше запленен. Прокара език по устните й, по-меки след целувката.

- Значи... - Тя отклони поглед, за да не срещне очите му на инквизитор. - Ще споделяме всичко, казваш?

Калеб я погледна втренчено и се опита да отгатне защо в гласа й се долавя предпазливост.

- Искам всичко да споделям с теб. Да.

- Ще дойда с теб, за да разпитаме Виктор.

- Разчитах на това - каза той и се засмя.

- Добре. Това е добро начало - увери го тя и се усмихна доволно. - Но искам още нещо.

- Какво искаш, Айлийн?

- Сподели онова, което си видял на видеозаписите от базата данни на фирмата на Микаил. - Тя го прегърна силно, като видя, че гърбът му се напрегна. - Покажи ми какво са направили на родителите ми, Калеб.