- Не.
- Не? - Предупредителен блясък просветна във виолетовите й очи.
- Не, Айлийн. Не ми причинявай това - каза с пресипнал от притеснение глас. - Не искам да ти показвам подобно нещо.
- Но аз искам да го видя - помоли го, без гласът й да трепне. - Те са моите родители, Калеб.
- Ще те заболи. - Зарови глава в шията й и погали гърба й, за да я утеши. - Не мога да позволя това. Предполага се, че съм тук, за да те закрилям, а не за да...
- Стига, Калеб. Възрастен човек съм. - Гласът й беше предизвикателен. - Ако ми откажеш това, отношенията ни няма да бъдат добри. - Плъзна ръка между краката му и усети как той се втвърдява при допира с нея. - Позволи ми да вляза. Сега. -погледна го съсредоточено и проникна в съзнанието му като нашественик.
Калеб беше объркан. Айлийн нахлуваше в главата и в здравия му разум. Намираше се сред спомените му. Беше в ръцете й, в буквалния смисъл. Беше завладяла съзнанието и тялото му. Чувстваше се изнасилен.
Щеше да убие сестра си.
- По дяволите, Айлийн... - Тя беше много силна и не можеше да я извади от главата си.
- Не се затваряй - прошепна тя, отпусна се върху тялото му и зарови другата си ръка в гривата му. Повдигна се на пръсти и го целуна, като вкара агресивно езика си.
Калеб си даде сметка, че не може да се бори с нея. Беше истински водовъртеж. Айлийн беше в него, ровеше из спомените му, из чувствата му. Ароматът й го подлудяваше, а докосването до нея беше поразително.
Айлийн продължаваше да масажира члена му по цялата му дължина, но не се наслаждаваше на контакта, имаше цел. Намери една затворена врата в съзнанието му и я бутна. Тя не поддаде.
- Спри се, мила... - помоли я Калеб.
- Остави ме, Калеб. Искам да видя това - изръмжа ядосано и ухапа устната му. Започна да движи по-бързо ръката си върху члена му.
Калеб затвори очи и се опита да отметне глава назад, за да изстене от удоволствие, но Айлийн го държеше за косата, за да го принуди да се подчини.
- Престани да се съпротивляваш, моля те... — помоли тя и се отдръпна от устните му. Бяха обагрени с две точици кръв.
- Не си поплюваш - каза Калеб, възбуден от борбата за надмощие.
Айлийн поиска да изкрещи, като той се затвори пред нея. Това не беше доверие, в този момент тя не искаше неговата закрила, искаше само да й каже истината.
Вратата на съзнанието беше там. Ако я разбиеше, той нищо не можеше да направи. Така че, без да мисли повече, го сграбчи за тестисите и ги стисна. Калеб беше отпуснат, отдаден на ласките й, но когато тя го хвана по този начин, се стресна, отвори очи и я изгледа учудено.
Като молеше за прошка с поглед, тя заби зъби в шията му. Най-накрая той беше победен и всичко, абсолютно всичко, се разкри пред нея.
Видя всичко. Майка й, просната на метална маса, плачеше, викаше името на Тор, докато й пускаха кръв с всякакви инструменти. Видя Тор, как крещи и удря металните стени, с червени от болка очи и от стремежа си да защити своята саraid.
Разделени, всеки в отделна стая, чуваха виковете и риданията на другия, без да могат да си помогнат, без да могат да си дадат топлина.
Майка й беше мъртва. Баща й беше полудял. И накрая...
Айлийн извади зъби от Калеб и се насили да преглътне. Погледът й беше отнесен. Не беше усетила как е хванал китката й и я стискаше, за да го пусне. Блестящите му очи също бяха червени от болката.
Айлийн погледна ръката, с която стискаше Калеб толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели. Бели от напрежението и от страданието, на което беше станала свидетел, въпреки че беше чула предупрежденията му. Изведнъж й се прииска да повърне, не само заради онова, което беше видяла, а и заради онова, което му беше сторила, за да отстъпи.
- Калеб, аз... - Не мигаше, устните й трепереха, тежки сълзи падаха по бузите й. Беше в шок.
- Видя ли вече онова, което искаше? — Калеб махна ръката й от тестисите си и изсъска.
- Да — отвърна тя разкаяна.
- Надявам се, че се чувстваш по-добре - прошепна той и се потопи във водата.
Беше го възбудила, за да разбие защитите му, и след това, в момента на върховно отдаване, го беше наранила.
Видя как той се появява на повърхността. Мускулестият му гръб беше по-изправен от обикновено. Опитваше се да изглежда, сякаш всичко е наред, макар да не беше така. Взе плодовия течен сапун, напълни шепата си, но вместо да го разтърка върху себе си, се обърна към Айлийн.
- Ела. Искам да те изкъпя.
- Какво?
- Ела.
Айлийн се приближи колебливо.
Тялото й продължаваше да трепери от видяното, а сълзите не преставаха да се стичат по бузите й. Чувстваше се ужасно от това, че беше наранила Калеб. Това беше недостойна част от самата нея.