- Как се чувстваш? - Калеб стисна толкова силно зъби, че щеше да ги счупи.
- Зле. - Тя отмести поглед от зелените му разгневени очи. Калеб избухна.
- Защо си мислиш, че не исках да ти го показвам? А? Отговори ми.
- Аз...
- Погледни се! Мислиш ли, че ми харесва да те гледам така? - Айлийн поклати глава отрицателно. Искаше само да плаче, а той да я утешава.
Калеб я хвана за раменете, воден от инстинкта си, тъй като не можеше да чете в съзнанието й, ако тя не му позволеше. Погали гърба й с насапунисаните си ръце и започна да я масажира.
Айлийн зарови лице в рамото му и зарида сърцераздирателно. Ласките му й даваха утеха.
- Шт... Успокой се, малката. Хайде. - Люлееше я, сякаш беше момиченце. — Не исках да те стресирам.
- Добре, Калеб. Заслужавам си го... но... но имах нужда да зная... - Пое си дъх на пресекулки.
- Не беше необходимо.
- Раз... разбира се, че беше. Те са моите ро... родители. - Тя обви ръце около кръста му и го прегърна. - Ужасно е. Как е възможно да са способни да направят нещо такова?
- Злото приема различни форми, Айлийн. Ти си видяла само една от тях.
- Убили са ги. Измъчвали са ги. Не са се смилили над тях... -Гласът й беше пълен с гняв.
- Знам, малката. - Подпря брадичката си на главата й и я погали по косата.
- Искам да отидем при Виктор.
- Ще отидем още днес.
- Искам да го видя сега - настоя тя, без да се отделя от тялото му.
- Заедно ще се заемем с Виктор. - Отдръпна се от нея и повдигна брадичката й, за да избърше сълзите й с палци. - Ти и аз. Ще излезем оттук след малко. Сега се отпусни и ми позволи да те погаля.
Айлийн усети как погледът на Калеб я изпълва с топлина. С него се чувстваше в безопасност и закриляна. Нещо в гърдите й се разгърна, когато осъзна, че в прегръдките му усеща топлината на дома, който никога не беше имала.
- Не мога да чета в съзнанието ти, Айлийн. - Поднесе ръка, пълна с течен сапун, към областта между краката й и нежно я погали. Съзнателно я възбуждаше. - Ти си много силна. За какво мислиш сега? - попита той, заинтригуван от блясъка в очите й.
Мислеше да му каже, че се нуждае от него и че иска винаги да бъде до нея. Но силата на това чувство, на това искрено признание, я накара да се въздържи.
- За това, че съжалявам. Съжалявам, че те нараних. - Прехапа устна, за да не изстене от удоволствие. Хвана ръката му и я отдръпна от себе си.
- Постъпи като велик стратег - усмихна се Калеб, но очите му не се смееха. - Да ме накараш да мисля, че ме желаеш, и след това... - Драматизираше, но му харесваше да гледа как тя се разкайва.
- Желаех те.
- Не е вярно. Направи го само за да извлечеш полза. - Плъзна ръце към шията й и докосна вената й с палец. Почувства гордо как сърцето й започва да бие по-бързо при неговия допир.
- Не. - Тя поклати отрицателно глава. Жестът й беше искрен. - Вече ти казах какво чувствам. Исках да те докосна, както ме докосваш ти, но се вбесявах, че не отстъпваш за това, което исках от теб. Бях жестока.
- А сега разбираш ли защо не исках да отстъпя, Айлийн?
Тя потвърди мълчаливо, но не беше уплашена. Вдигна поглед и втренчи очи в неговите, с някакъв блясък, който Калеб не успя да разгадае.
- Един път и аз да действам като Калеб. Бях егоистка, жестока и зла. Много зла. Калеб срещу Айлийн, десет на едно. Все още водиш с голяма преднина.
Калеб я изгледа заплашително, но тя имаше право. Той се беше държал така с нея в началото.
- Но мога да поправя злината, която ти сторих - прошепна Айлийн без капчица срам.
Наложи му се да си поеме дъх, за да не се поддаде на светкавицата желание, която премина през слабините и гръбначния му стълб.
- Какво ще правиш с мен? - попита той сподавено. Айлийн протегна ръка и погали отново члена му по цялата му дължина. Беше твърд, топъл и мокър. Той подскочи в ръцете й и стана по-голям.
- Мога да те погаля, ако искаш.
- Ще ме смачкаш ли отново?
- Не - изохка Айлийн със съжаление. - Ела - Целуна го нежно по бузата. - Исках да кажа, че... Мога да те погаля така - прошепна тя и устните й потънаха в шията му, докато масажираше члена му.
- Ах...
- Наранявам ли те? - Плъзна език към устните му и се повдигна на пръсти, за да го целуне и да оближе кръвта, която вече беше засъхнала. След това се отдръпна, а погледът й гореше.
- В името на всички богове, Айлийн...
- Какво? - попита развеселена върху устните му. Плъзна другата си ръка по гърба му и я спусна, докато заби пръсти в задните му части. - Харесва ми да набъбваш в ръцете ми, Калеб. Обожавам това. - Наведе глава и лапна едното му зърно. Хапеше го и го ближеше, както той правеше с нея. - Така се чувствам, когато ти ме целуваш тук. Сякаш светът изчезва.
Калеб, който досега стоеше със затворени очи, ги отвори. В погледа му имаше чувствен блясък. Притисна я към стената на джакузито и я целуна с неутолима страст. Разтвори устата й и пъхна езика си като завоевател.