Айлийн се усмихна, докато се оставяше да бъде покорена от него.
Продължаваше да го гали, а той се клатеше безсрамно и без задръжки, трепереше под пръстите й. Наслаждаваше се на поведението му, на пълното му отдаване.
На този мъж му харесваше да прави секс с нея и беше неспособен да прикрие това. Вземаше онова, което иска, и тя беше очарована, защото същото желание караше коленете й да омекват всеки път, когато го видеше. Сега обаче освен желанието имаше някаква по-силна връзка. По-мощна. Нещо, способно да премести всичко, да го промени, да го възроди или разруши. Това я ужасяваше най-много.
- Айлийн, приятелите ти са долу и те чакат - чу се гласът на Мария по интерфона.
Калеб и Айлийн погледнаха объркано интерфона на масата.
- Недей да отговаряш - прошепна той и сложи ръцете си върху гърдите й. Започна да ги масажира.
Айлийн трябваше да зарови лице в гърдите му, за да не я чуе как се смее. Калеб се усмихна, когато усети, че раменете й се тресат от смях.
Тя продължаваше да разтрива члена му.
- Искам да остана тук с теб - прошепна той в ухото й. - И да ме докосваш така цял живот.
- Трябва да сляза, Калеб. - Тя се изправи на пръсти и го целуна нежно по устните. — Сигурно искат да проверят дали съм жива.
- Защо се съмняват в това?
- Вчера не беше много кротък. - Айлийн повдигна вежда и се усмихна. - Може би си мислят, че си ме изял.
Калеб я изгледа и погледът му потъмня.
- Все още не. Но е възможно, тази нощ...
- Престани, или няма да излезем оттук. - Тя се отдръпна, за да излезе от ваната.
- Почакай. - Той я улови за ръката, за да се обърне. Хвана брадичката й и я повдигна към себе си. - Не съм ти благодарил, Айлийн.
Тя се стресна. Благодарност? Благодарност за услугата?
- Какво искаш да кажеш? - Гласът й потрепери.
Калеб разбра, че тя се уплаши от думите му. Сигурно си мислеше, че отново ще я нарани.
- Благодаря ти, че ме приемаш. Вчера, когато болката разяждаше цялото ми тяло, ти беше моят лек. - Тя го гледаше, а големите й лилави очи бяха отворени по-широко от всякога. - Искам да знаеш, че това беше подарък за мен, всъщност най-хубавият, който съм получавал. Ти си най-важното, което имам, саraid, и искам да знаеш, че ще се грижа за теб. - Айлийн преглътна, не знаеше какво да каже. Той я целуна продължително, прегърна я силно и тя отвърна, като обви ръце около врата му и го притисна към себе си. Устните й бяха истински мед за ванира.
- Слизаме ли? - попита тя развълнувано. Не беше сигурна дали иска да каже още нещо. Искаше й се да плаче и да се смее от радост.
Аз също искам да се грижа за теб, помисли си разнежена. Калеб й помогна да излезе от ваната.
Когато слязоха в хола, Калеб вървеше пред нея и я водеше за ръка. Пръстите им бяха преплетени.
Двамата бяха облечени спортно. Той носеше изтъркани дънки и черна тениска. Тя - тесен черен панталон с ниска талия и бяло бюстие, което откриваше плоския й корем и тънката талия.
Сърцето й беше объркано. Не разбираше как обичта и желанието й към него могат да нарастват с всяка минута, независимо дали бяха заедно.
Калеб я погледна крадешком и устните му се извиха в страстна и провокираща усмивка.
- Харесва ми да те държа за ръка, Айлийн. Кара ме да се чувствам добре.
Харесваше му, защото беше нещо като символ на собственост. Айлийн беше негова и искаше всички да разберат това.
- Нищо не казваш? Не ми отговаряш? - попита я той и се престори на обиден.
- Не знам какво искаш да кажа.
- Искам да започнеш да изказваш гласно онова, което те карам да чувстваш. - Спря пред нея и я хвана за раменете. - Много бих искал да чуя красиви думи от твоите устни. Милата ми сестра те е научила да се пазиш и сега си постоянно затворена за мен. Нямаше да имам проблем да проникна в съзнанието ти, ако не беше наполовина берсерк. Това много затруднява нещата. Бариерите на съзнанието ти са подобни на техните и един ванир не може да премине през тях. Освен ако ти не се отвориш за мен... А не го правиш. Така не знам дали правя нещата добре - сподели тъжно. - Завинаги ли ще ме оставиш извън себе си?
Айлийн го погледна втренчено. Наистина изглеждаше тъжен. Калеб искаше да чуе хубави неща от устата й, искаше тя да споделя мислите си.
- Имам нужда от малко лично пространство. Ти също не разкриваш тайните си пред мен - отвърна тя твърдо.
Гледаха се в тишината, изучаваха се, без да е ясно кой е плячката и кой - ловецът. Имаше проблем с доверието и двамата знаеха това.
- Искам да ми имаш доверие - прошепна той и повдигна брадичката й.