- Не е лесно, Калеб. Ти знаеш много повече неща от мен, неща, които бяха важни за мен, и не ми ги каза, защото...
- Защото исках да те предпазя - защити се той.
- Бъркаш закрилата с факта, че ме държа настрана. Понякога информацията ни помага да бъдем по-подготвени, по-силни. -Вдигна ръка и го погали по бузата. - Разбирам, че това е вашият начин на поведение. Просто сте такива. Но в случая не става въпрос за някой от твоя клан. Моля те да ми позволиш да стана част от твоя свят и това означава да споделяш с мен всичко. Разбираш ли? Кажи ми какво знаеш.
- Мислиш по много по различен начин от мен, Айлийн. -Потърка се в ръката й като кученце. — Ако споделя с теб, ти ще искаш да бъдеш до мен, ще дойдеш с мен. Такава си, видях го в теб. Страхувам се да те излагам на опасност. Иска ми се да те имам само за себе си. - Прегърна я, сякаш не искаше никога да я пусне. - Да се грижа за теб там, където никой не би могъл да ти навреди.
- Ако ме държиш настрана, това ще ме нарани. — Гласът й прозвуча глухо до гърдите му.
- Но няма да те убие.
- Има много начини да умреш - прошепна тя. - Не съм крехка.
- Не — отвърна той, горд и пленен от нея. — Не си. Ти си като сестра ми. Тя винаги настоява да бъде с нас и не осъзнава колко болезнено е да загубим една жена. Войната не е създадена за нещо толкова красиво като жената. Не ни разбирате... Жените са най-важното за нас. Как можем да следваме добрия път, ако някой ви навреди? Кой ще озарява дните ни след това?
- Но дори и да не участваме в битките, има и други начини да ви помагаме, друг начин да бъдем ваши съмишленици - отвърна тя разпалено. - Обгрижвате прекалено много жените, пазите ги страхливо като съкровища, вместо да ги оставите да блестят и да осветяват света, в който живеете, с всички свои дарби и чувствителност. Аз... не бих могла да бъда с теб, ако се отнасяш така с мен, Калеб - отмести поглед, за да не види той блясъка на сълзите в очите й. Сърцето я болеше, че е изправена пред тази дилема.
- Права си - отвърна неочаквано той. Не можеше да чете в съзнанието й, но двойките притежаваха емнатия и той чувстваше тъгата й. - Ще видя какво мога да направя. Ще се опитам. - Обгърна с ръце лицето й и я целуна нежно толкова продължително, че тя трябваше да се хване за тениската му, за да не падне. - Плачеш, защото ще ти е мъчно да се разделиш с мен, ако нещата са такива ли? - попита я той и опря чело в нейното.
Айлийн преглътна топката в гърлото си и го погледна умолително.
- Не знам защо плача - поклати отрицателно глава. - Объркващ ме, Калеб.
- Аз знам. Плачещ, защото ще ти е мъчно. - Постави пръсти върху устните й, за да я накара да замълчи. - Ще ти е мъчно, защото ме...
- Най-накрая, Калеб - гласът на Дана изведнъж прекъсна разговора.
Калеб и Айлийн се обърнаха, леко засрамени. Дана забеляза сълзите на Айлийн и се намръщи.
- Прекъснах нещо. Съжалявам.
- Не, спокойно. - Айлийн избърса бързо сълзите си. - Вече слизахме.
- Айлийн. - Калеб я хвана за китката.
- После, Калеб - предупреди го тя тихо, така че само той можеше да я чуе.
-Но аз...
- После. Довечера — повтори му мислено.
Калеб се съгласи. Не беше много добър в чакането, търпението не беше сред добродетелите му.
- Тогава, довечера. - Преплете пръсти с нейните и заедно слязоха по стълбите.
Всички се бяха събрали в огромната кухня. Дана гледаше брат си и Айлийн, сякаш искаше да разбере защо тя плаче. Мену и Каал не преставаха да изпразват хладилника пред учудените погледи на Рут и Габриел. Мария приготвяше гофрети, за да се опита да засити глада на всички. Ноа и Адам бяха дошли току-що. Ноа седеше до кухненския плот, а Адам се беше подпрял върху масата до Рут.
Всъщност всички се преструваха, че не са дошли да се уверят, че Айлийн е добре. Искаха да са сигурни, че новата двойка поне не се кара.
- Как си, Айлийн? - попита загрижено Рут. - Добре... ли си?
- Да - каза Мария. - Как спа, девойче?
Айлийн се опита да не се засмее, като видя как всички очакват отговор. Калеб се забавляваше с тяхното притеснение. Габриел обаче го гледаше и искаше мъст.
- Добре - отвърна Айлийн и се усмихна на Рут, за да я успокои. Взе едно манго, обели го, разряза го и предложи парче на Калеб, без да си дава сметка колко интимно беше това пред другите. - Спах много добре, макар че трудно заспах.
Калеб я погледна развеселен и зелените му очи заблестяха. Хвана я за китката и пъхна пръстите й заедно с парчето плод в устата си. Айлийн отвори леко уста, когато усети, че той облизва един по един пръстите й и след това залепва целувка на дланта й.
- Ммм... Колко вкусно... — усмихна се той лукаво.
- Калеб... Дръж се прилично... - заповяда му тя.