- Подаваш ми храна със собствената си ръка и ми казваш да се държа прилично? Това е много еротично, малката.
- Стига, не говори глупости. На теб ще ти се стори еротично дори ако видиш как някое прасе ходи по голяма нужда.
Калеб се разсмя. Искрен смях, който изненада сестра му и неговите приятели. Те също се усмихнаха и погледнаха доволни Айлийн. Радваха се на младата саraid на Калеб.
- Ами да - каза Рут, вдигна вежди и погледна одобрително своята приятелка. - Наистина си добре.
- Добре ли спахте? Нищо ли не те боли, Калеб? - попита Каал със скръстени ръце. - Вчера беше много зле.
Айлийн го погледна, а очите й хвърляха огън.
- Много добре, Каал - отвърна Калеб и огледа Айлийн лакомо. - Вече нищо не ме боли.
- Какво ви болеше, господине? - попита Мария, докато мажеше гофретите с шоколад.
Дана се изкашля, когато видя леките белези от резци по шиите им. Разговорът започваше да излиза извън контрол.
- Яйцата - подметна Мену и накара всички да избухнат в смях.
- Моля? - каза Мария и ококори очи не по най-невинния начин.
- Яйца - поправи се той. - Ще ми изпържите ли едни яйца?
- Разбира се - отвърна тя и присви очи. - Госпожице Дана, ще ми подадете ли яйцата на Мену?
Тази реплика изненада всички и те избухнаха в смях. Не можеха да спрат.
Дана погледна Мену косо и предизвикателно. Взе яйцата от масата и сама ги счупи и изсипа в тигана.
- Две яйца, добре оформени. Загорели може би - предположи Дана.
- Момче... - прошепна Каал и избърса сълзите си. - Не ти е лесно.
Мария излезе от кухнята и ги остави сами.
Мену не отговори. Очите му бяха втренчени в Дана. В начина, по който се движеше, в елегантната й секси осанка, която я караше да изглежда недостъпна.
Рут погледна насмешливо Мену и Дана, после се усмихна, като видя колко приятно се чувства Айлийн в компанията на Калеб. Накрая трябваше да се обърне и към двамата берсерки. Ноа беше самата елегантност. Адам сякаш изпълваше цялото пространство до нея.
Той я погледна. Не й се усмихна, не направи никакво движение. Просто я гледаше, сякаш нямаше никой друг в кухнята. Очите му, черни като обсидиан, бяха истинско зрелище.
- Добре - Ноа се отдръпна от вратата, - виждам, че вече си добре, Айлийн. Радвам се.
Айлийн се изчерви, но не достатъчно, за да отмести поглед.
- Благодаря. За това ли сте дошли всички? — попита тя, докато режеше друго парче манго и го поставяше в устата си. - Да видите дали съм жива?
- Доколко можем да говорим пред тях? - Адам посочи Рут и Габриел.
- Моля? - каза Рут и се обърна към него. Кехлибарените й очи блестяха от недоумение. - Мислиш ли, че не помня какво се случи снощи? Да ти покажа ли белезите, които ми оставиха на корема? - Раздразнена, тя повдигна черната си тениска и показа на всички фантастична част от гладкия си корем и диаманта, който носеше на пъпа. Белезите бяха почти изчезнали. - Знам много добре за какво ще говорите тук, така че не се опитвай да ме изолиращ.
Адам изръмжа странно и се наведе над нея, за да я прикрие от очите на другите. Това я накара да отстъпи.
- Аз също отлично знам какво се случи с теб. Покрий се - отвърна той хладно. - Аз бях там. Всички бяхме там. Само дето... - Думите му секнаха и се обърна, за да говори с Айлийн. - Те са човешки същества.
- Бинго — изпусна се Габриел. — Успокой се, няма проблеми.
- Ей, аз съм тук - каза Рут обидено.
- Не е хубаво, че знаят за това. Никога не е било така - продължи берсеркът.
- Твърде късно е — прошепна Рут. — Вече знаем всичко.
- Опасно е — продължи Адам, без да й обръща внимание — те да знаят, че съществуваме. Ще ни изложат на опасност.
- Слушай, хубавецо — каза Рут и се изправи срещу него, — мислиш ли, че сме толкова луди да разтръбим онова, което видяхме? Моята приятелка е наполовина вълк с кучешки зъби. Мислиш ли, че бих я изложила на опасност? Не съм толкова глупава.
- Аз имам доверие на моите приятели, Адам - каза Айлийн и тръгна към тях. - Никога няма да кажат.
- Сигурна ли си? - попита той и погледна Рут по начин, който никак не се хареса на момичето. — Тази е различна. Мога да я подуша.
- Недей да прекаляваш - предупреди го Габриел и насочи пръст към него.
- Можеш да ме подушиш ли? — повтори тя и застана на сантиметър от лицето му. Беше хубав. Много хубав. - Внимавай, не ми харесва как ми говориш.
- Стига вече - нареди Айлийн, изненадана от поведението на Адам и Рут. - Приятелите ми остават тук, Адам. Няма да ги отстраня от живота си.
- Да, аз оставам. Искам да кажа, оставаме. - Рут погледна Габриел. - През цялата нощ говорихме за това, което преживяхме тук. Искаме да ви помогнем във вашата мисия да прогоните вампирите и върколаците.