- Ти не можеш да прогониш никого. Ти си магнит за проблеми, хубавице - прекъсна я Адам.
Рут го погледна учудено, не разбираше на какво точно се дължи това агресивно поведение към нея.
- Какво ти става? Днес не са ти дали порцията „Роял Канин"83 ли? Горкичкият - промърмори предизвикателно Рут. - Няма ли си каишка за разходка? - погледна ядосано към Ноа.
- Разбира се — отвърна Адам. - Искаш ли няколко шляпвания с нея?
Рут пребледня. Погледна Адам, сякаш той знаеше неща за живота й, който се беше опитала да зарови дълбоко. Сякаш я познаваше.
- Адам. - Айлийн изтича да прегърне Рут, като видя колко е бледа. Само тя знаеше неудобните подробности от живота й и нямаше да позволи на никого да я нарани отново. - Защо каза това?
Рут се отдръпна от прегръдката й. Беше уязвена и това си личеше по треперенето на устните й, но бадемовидните й кехлибарени очи отново го предизвикаха.
- Добро куче. - Взе един портокал, погледна Адам и го хвърли в трапезарията, където се изтъркаля на пода. — Търси.
Ноа ококори изненадано очи. Това момиче беше първото, което предизвикваше неговия приятел така открито.
Адам стисна зъби и мускулите на челюстта му потрепериха. Ванирите гледаха сцената и не можеха да повярват.
Калеб застана нащрек, когато усети тревогата на Айлийн при думите на берсерка.
- Какво им става на хората от Барселона? Всички ли са такива дръзки?
- Да, ако ни предизвикат - отвърна Рут и вдигна брадичка. Адам я изгледа втренчено, после погледна Айлийн.
- Ще донесе неприятности. - След тези думи се обърна и си тръгна.
Ноа остана загледан в него. Никога не беше виждал Адам да изпусне нервите си.
- Айлийн, ще ти се обадя - каза Ноа извинително.
- Кажи на дядо, че съм жива - нареди тя, докато галеше Рут по косата.
- Да - Рут разтриваше ръцете си, все още малко разстроена от коментара на Адам - и му кажи да извежда този неприятен тип на разходка по-често. Много е напрегнат.
- Внимавай, момиче - предупреди я Ноа и й обърна гръб. - С него трябва много да се внимава.
Айлийн почака да чуе, че входната врата се затваря, и отново погледна Рут.
- Какво искаш да кажеш с това, че искате да ни помогнете?
- Как няма да искаме? - каза Рут и разтвори ръце. - Колко пъти човек има шанса да изживее това, което преживяхме ние през тези два дни? Това е нещо невероятно. Когато бяхме малки, си играехме на супергерои, помниш ли?
- Да - потвърди Айлийн и се усмихна тъжно. - Жената-котка и Жената-чудо84.
- С твоите дарби ти можеш да бъдеш героиня. Аз мога с моите действия. Искам да остана тук и да ви помагам, независимо как. Не мога да бъда безразлична към всичко това. Кажи ми, ще можеш ли да се върнеш към обичайния си живот, ако знаеш всичко това? И бъди честна, Айлийн.
- Но, Рут...
- Никакво но. Решено е. Оставаме тук. Само трябва да ни кажете как да ви помогнем.
Айлийн погледна Габриел с отворена уста.
- Не е възможно да говорите сериозно. В Барселона имате свой живот, имате...
- Незначителни неща - отвърна Габриел и пъхна в устата си парче гофрета.
- Семейството не е незначително нещо - каза Айлийн и се намръщи.
- Семейството е такова, каквото ти се падне. И ти много добре знаеш какво е моето - каза Рут и скръсти ръце. - Отлично знаеш, че ако зависи от мен, бих избрала друго.
- Ще се изложите на опасност, а не искам да ви навредят - каза Айлийн и като последна възможност погледна Калеб. - Кажи им нещо.
- Нищо не мога да им кажа, Айлийн. Решението е тяхно и мисля, че за теб ще е добре, ако са наблизо. Освен това са прави. Имаме нужда от помощ. - Сви рамене. - Те имат нужда от закрила и ние ще им я осигурим.
- Какво? - прошепна тя. - Калеб, не.
- Имаме нужда от помощ - повтори той и се приближи до нея. - Нещата трябва да се променят и помощта от хора ще ни се отрази добре. Мислил съм за това и смятам, че знам как могат да ни помогнат. Вече не са в безопасност. Искаш целият този хаос да се пренесе в Барселона ли?
- Не, не искам. Но... те са уязвими и освен това са единствените ми приятели. Няма да понеса, ако ги наранят.
- Ще направят всичко възможно, за да стигнат до теб чрез тях, и ще искат да ги заловят. От онази нощ в пъба те също се превърнаха в мишени. Рано или късно това щеше да стане. Микаил и Виктор биха ги използвали срещу теб и ти го знаеш. - Калеб постави ръце на раменете й, за да я успокои. - Затова ги доведох тук. Ние можем да им осигурим закрила, а те могат да ни помогнат.
Айлийн го гледа няколко секунди и накрая отпусна рамене.
- Имаш право, може би.
Калеб се усмихна, а Рут прегърна Айлийн, за да я успокои.
- Нищо няма да ни се случи - увери я тя. - Е, с какво да ви помогнем? - попита развълнувано.
23.