23.
Докато пътуваха с поршето, Айлийн наблюдаваше Калеб. Беше далновиден, ужасно интелигентен мъж, пълен с идеи.
Той щеше да направи уебстраница. Нещо, свързано с келтската традиция, информационна страница за корените на британската култура. Обаче на тази страница щеше да има родови символи, които само чистите ванири и техните потомци биха могли да разпознаят. Към уебстраницата щеше да има и форум, разбира се. Калеб таеше надеждата, че чрез криптирания форум всички разпръснати по света ванири биха могли да влязат в контакт.
Той беше убеден, че всеки келт ванир, като види символите и старинните думи на страницата, ще се идентифицира с тях и ще се опита да се свърже със създателите.
Беше решил, че е настъпил моментът за обединение, за преоткриване и действия. Бяха изминали много години на войни, битки с вампири и върколаци, но също така на ужасни разногласия с берсерките и на незаинтересованост към това да открият себеподобни извън Англия.
Незаинтересоваността беше най-лошото. Ако бяха искали да се информират малко повече, може би по-рано щяха да разберат за тези общества, които ги залавяха и измъчваха.
Айлийн гледаше как голямата му силна ръка хваща лоста за смяна на скоростите и изпита желание да го погали.
Калеб беше поискал Рут и Габриел да отговарят за актуализирането на страницата и да бъдат модератори на форумите, с цел да наблюдават и предупреждават, когато се появи някой интересен субект.
Тогава Калеб и останалите щяха влязат във връзка с онези, които можеше да са изгубени ванири или деца на ванири.
Въпросът беше да се обединят, да увеличат членовете на групата и да подадат информация за човешките общества, които работеха заедно с вампири и върколаци срещу берсерки и ванири. Всички трябваше да знаят истината, всички трябваше да се научат да се защитават, както те се учеха сега. Всичко трябваше да се знае. Полезна информация - от местонахождението на тези проклетници до обсега на действие на отвличанията, нападенията, изнасилванията и убийствата. Целта беше да се организират и да се разпределят в работни групи. Беше убеден, че страницата ще помогне за това. Тя щеше да бъде средството, за да могат всички да се обединят и преоткрият.
Рут и Габриел щяха да бъдат връзката и, разбира се, да получават заплащане. Сега това щеше да бъде тяхната работа.
Айлийн постави своята малка ръка върху тази на Калеб. Той разтвори пръсти, за да може тя да преплете нейните в тях, и ги стисна. Погледна я нежно и се усмихна.
- Калеб, това, което направи днес... - Тя поклати глава.
Той преглътна и отмести поглед с леко неудобство. Дъждът биеше силно в предното стъкло на колата. Пусна чистачките.
- Нищо не съм направил.
- Не е вярно - отвърна тя и се изви, за да го погледне в очите. -Айлийн...
- Да не би да се изчервяваш? - каза тя развеселена.
- Спри.
- Чуй ме... - приближи се до него и постави ръка на брадичката му, за да го накара да я погледне.
- Така не мога да шофирам.
- И двамата знаем, че ако искаш, можеш да шофираш без ръце и със завързани очи. Не се прави на корав.
- Момиче... Ставам корав всеки път, когато си до мен.
- Ох, замълчи, ти си болен. - Наведе се напред и го целуна по устните. Двамата отново усетиха напора на желанието. Дори само като се докосваха, кожата им настръхваше.
- Съблечи се - каза й той дрезгаво и ухапа устните й. - Стъклата са тъмни, никой няма да те види, само аз и...
- Не мисля да се събличам, Калеб... - засмя се тя. - Целунах те, защото исках, а не за да те съблазнявам.
- Една твоя целувка за мен е като афродизиак. Винаги искам още.
- Перверзник - засмя се тя.
Искаше да му благодари за вниманието, което беше проявил към Рут и Габриел. Не само им беше дал възможност да работят, но беше отворил за тях вратите на своя клан. Беше им се доверил, защото те бяха нейните най-добри приятели и защото тя щеше да бъде по-щастлива с тях до себе си. Освен това им беше предложил своята закрила и никога нямаше да ги предаде.
Но не беше направил само това. Калеб им беше отстъпил една от своите къщи. Къща в Нотинг Хил85, с прислуга и шофьори, които да ги возят където пожелаят.
Приятелите й бяха очаровани от идеята. Айлийн не преставаше да се учудва от тяхната готовност да помогнат на каузата.
Рут виждаше нещата така. Имаше две групи. Едната беше съставена от берсерки и ванири, а другата от вампири, върколаци и лоши хора. Между двете групи бяха неосведомените хора. Едните ги защитаваха, а другите дебнеха. Габриел беше казал, че са готови да уравновесят везните - да бъдат в ролята на добри хора и да се присъединят към берсерките и ванирите в борбата за доброто на човечеството.