Айлийн се приближи до него. Опитваше се да сдържи демоните, които я подтикваха да му издере очите. Виктор не видя как дойде първият удар.
- Това е за лъжата - измърмори тя хладно. - А това - той не забеляза как и вторият удар се стовари върху него, лицето му се извърна встрани - за това, че си стрелял по Калеб.
Калеб изпита желание да я прегърне. Никой не го беше защитавал по такъв начин.
- Разкажи ми, Виктор - каза тя с меден глас, като привлече погледа му. - Разкажи ми всичко. За кого работиш?
Виктор я погледна смаяно.
- Работех за държавните тайни служби. Откривахме хора с умения на екстрасенси, изследвахме ги и разбрахме какво ги прави различни, по-високоразвити в еволюционно отношение. Проект, финансиран и от департамента по отбрана. Микаил Ернепо, Патрик Серрил и Себастиан Смит са ръководители на този проект. Една вечер Микаил дойде при мен и ми каза, че разполага с нещо невероятно. - Погледът му беше отнесен. Гласът бе монотонен. - Каза ми, че има група хора. които работят по нещо подобно, но много по-секретно. Изследваха същества, които не бяха хора. - Замълча. - Но беше държавна тайна и не можеше да каже и дума за това на някого.
- Продължавай. - Айлийн скръсти ръце.
- Тези същества имат свръхестествени способности. Някои мутират в животни, а други управляват всичко както си поискат. Последните имат една слабост. Слънцето. Като вампири и върколаци.
- И само тези трима души се занимават с целия проект?
- Има още петима. В действителност от тях зависи одобрението на всичко, което се прави тук. Трима от тях мисля, че са ванири, но гладът ги погуби. Последният се предаде преди няколко дни.
- Кой? - изръмжа Калеб.
- Самаел.
Айлийн се притесни, а Калеб удари толкова силно по масата, че тя изкънтя като камбана.
- Какво? Какво става? Не... не ме убивайте - изкрещя Виктор, беше се отърсил от магията на гласа на Айлийн и очите му блестяха.
- По дяволите! - извика Калеб. - Той беше брат на Тор. Негов брат... Как е могъл? Не ми се искаше да повярвам, но е истина.
Виктор избухна в истеричен смях.
- Никой от петимата психопати не изпитва угризения - потвърди той. - Айлийн - раздвижи устни, - удряш невероятно. Ако... ако ме пуснете, ще ви помогна да ги намерите. Знам къде се крият...
- Няма да ни подкупиш. Искам имената им сега. - Калеб го хвана за дрехата и го разтърси.
- Лу... Лусиан, Сет и другият... вече знаеш кой е. Самаел. Айлийн разтърка ръцете си с отнесен поглед.
- Какво ти предложиха, за да продадеш душата си на дявола, Виктор?
Виктор стисна устни.
- Отговори. - Калеб го удари по лицето.
-Без... безсмъртието. Щяха да бъда като вас. Силен, дълголетен и могъщ. Много хора работят за тях. Има групи ловци, които ви преследват, защото мислят, че сте вампири и са готови да забучат кол в сърцето ви. Хващат ви и ви измъчват. Има други, които са просто роби. Осигуряват храна със собствената си кръв. После са тези като Микаил. Посветените, току-що трансформираните. И аз ще бъда като тях.
- Колко си глупав - сряза го Калеб със студена усмивка. - Изглежда, на всички ви се иска да ви трансформират, но това, което не са ви казали, е, че човекът, който те трансформира, се превръща в твоя източник на кръв. Мислиш ли, че Самаел е склонен да те храни? Аз не мисля.
- Правил го е с Микаил.
- Повярвай ми. Микаил вчера беше умрял от глад. Мисля, че вече му е отказал първия прием.
- Но ако не се хранят - прошепна Айлийн, - ще хапят останалите и накрая ще се превърнат в безскрупулни животни, като вампири.
- Ще се превърнат във вампири, защото Самаел вече е такъв. Предизвиква хаос.
- Но при всички положения ще бъда могъщ и дълголетен -отвърна Виктор.
- Кои са другите двама? - попита Калеб, като го дърпаше за косата.
- Двама отрекли се берсерки, които също трансформират хората. Не се разбират много добре с останалите трима, които командват цялата шайка, но също имат последователи. Мисля, че се казват Страйк и Хумус.
- Свършено е с теб - прошепна Айлийн.
- Ти се чукаш с вампир. - Виктор се изплю на пода с отвращение. — Същото е.
- Не е вярно - каза Айлийн и вдигна възмутено брадичка. -Ванирите не са вампири. Освен това ти си съучастник в ужасен геноцид срещу раса, която е различна от твоята. Ти си по-голямо чудовище от тях.
- Когато Самаел те хване, Айлийн, колко много ще плачеш... Ще изтръгне от корен цялата човечност, която твърдиш, че притежаваш, и ще те накара да гледаш как ще изяде сърцето на този глупак. - Посочи Калеб с пренебрежително движение на брадичката си. - А за дядо ти и всички онези, които...
- Млъкни, или ще ти отрежа езика и ще го дам на плъховете -измърмори Калеб и стисна врата му.
Калеб погледна към Айлийн. Видя, че е бледа и уплашена, и я прегърна. Погали косата й с бузата си.