- Чуй ме, alainn, нищо няма да ти се случи. Не се страхувай.
- Ами ти? — попита тя с треперещ глас. — Той ще търси и теб. Калеб се отдръпна, за да я погледне в лицето. Тя не се притесняваше за себе си, а за него. Почувства, че това му дава сили.
- Виктор, кой остави тялото на баща ми в контейнера? - попита Айлийн.
Виктор отметна глава назад и се изсмя цинично.
- Твоят предишен лекар. Господин Франсеск.
- Какво? — Тя отново пребледня.
- Изведнъж изпита скрупули и остави Тор да бъде забелязан от ванирите, за да ги насочи как да ни открият. Микаил и Самаел го убиха. Беше предател. Искаше да те измъкне от къщата и да те остави да живееш истинския си живот. Стар негодник... Заради него ванирите стигнаха до нас.
- Кучи синове, страхливци - прошепна тя.
- Самаел чака подходящия момент - промърмори Виктор с омраза. - Ще преследва този и ще го убие. - Погледна Калеб с омраза. - Проклет негодник. Вече си спал с нея, нали? Тя... Айлийн... Ти си моя... Аз бях там заради теб. Защитавах те... Чаках да настъпи трансформацията ти. Курва! Трябваше да ме изчакаш!
Калеб я пусна с бързо движение и застана пред Виктор, измъкна го от ремъците и го хвърли във въздуха. Тялото му се удари в стената и направи дупка в бетона.
Калеб скочи към Виктор, който лежеше разкривен на пода. Още беше жив, но с извадено рамо и счупена челюст. Едно от ребрата му стърчеше от тялото.
- Калеб, почакай... - прошепна Айлийн уплашена. — Калеб.
- Тя не е твоя, чуваш ли? - Калеб не я слушаше. Готвеше се да удари Виктор.
- Калеб, не.
- Самаел ще отмъсти за мен - прошепна Виктор. - Самаел ще те преследва, защото ти... ти си взел онова, което искаше той. Както е направил Тор.
- Какво? - попита Айлийн, изтича и коленичи до Виктор. -Отговори ми.
- Са... Самаел се влюбил в Хаде. Обичал я, но... но му се наложило да види как брат му я отвежда със себе си.
- Не я е познавал, за да се влюби в нея... — прошепна Айлийн, като клатеше глава. - Не може да бъде.
- Отдав... отдавна я желаел. Опитвал се в продължение на повече от двайсет години да разгадае генетичното устройство на двете раси. Предполагал, че кръвта на берсерките ще ви даде достатъчно сили, за да издържате на... слънцето. Направил експеримент с кръвта на мъже берсерки и с тази на няколко жени, но нищо не се получило. След това решил да се откаже от своите експерименти, защото всички се провалили. — Опита се да си поеме дъх. - Но един ден я видял. Влюбил се в тази жена берсерк. Искал Хаде да бъде негова, обзела го натрапливата мисъл за нея. Но се появил Тор и го лишил от най-голямата му страст. Отделил я от него. Самаел искал всичко, до което се докосне Тор, и това само увеличило неговото желание и стремеж да им отмъсти.
- Самаел е обичал Хаде? - повтори замислено Калеб.
- Той ги е про... проследявал през годините, когато са били в чужбина. Изпълнил се с гня... гняв и омраза и зачакал отмъщение. Освен това от... открил, че кръвта на берсерките не постига правилните резултати, не... не ви е помагала. Примрял от омраза и разочарование от берсерките и Хаде, изтръгнал Айлийн от прегръдките им, а тях двамата измъчвал го... години наред. Сега иска Айлийн и няма да се спре, докато не я получи.
- Преди това ще трябва да мине през трупа ми. А защо продължават да отвличат берсерки и ванири? Открили ли са нещо? - попита Калеб.
Виктор затвори очи и изплю кръв.
- Не. Все още не. Калеб го разтърси.
- Това е начин да намалим вашите сили и да продължим да правим експерименти, защото в край... крайна сметка, след десетилетия опити... той... той откри нещо наскоро.
- Какво? - попитаха и двамата.
- Айлийн... ти... - издиша за последно, задави се в собствената си кръв и умря.
Тя го погледна ужасена. Забеляза, че очите й са замъглени, и разбра, че плаче за него.
- Нали не плачеш за този убиец? - попита ядосано Калеб.
- Трябва да се владееш, Калеб - каза тя и избърса мокрите си бузи. - Трябваше да го разпитаме, а ти го уби.
- Той... каза, че си негова.
- И какво от това? - изкрещя тя.
Какво толкова? Нима не бе могъл да понесе тези думи.
- Това не е истина. - Той също стана и се надвеси над нея.
- Можеше да ни каже всичко, а ти провали нещата. — Беше стиснала юмруци.
- Знам, че ги провалих. И се почувствах по-добре, когато потроших този убиец. Не ти харесва това, което виждаш ли? Ами чуй тогава. Аз съм такъв, разрушител, Айлийн. Свиквай. - Хвана я за ръцете и я притисна силно. - Аз съм воин, ловец, разбираш ли? Не съм любезен.
- Нараняваш ме — предупреди го тя и го накара да отпусне хватката си. - Не, не си любезен. Ти си глупак и нямаш самоконтрол. Заради теб сега не знаем нищо повече.