- Трябва да заловим Самаел и Микаил. Няма да се изплъзнат -заключи Калеб. - Има още двама берсерки, които дърпат конците на шайката. Ще разрушим къщите на Самаел и ще унищожим клоновете на фирмата по целия свят. Самаел се крие някъде и ни следи. Трябва да разберем къде са Сет и Лусиан. Досега бяхме предпазливи, но това приключи. Тръгваме на борба на живот и смърт. Ще предупредя Ас да подготви хората си.
- Още днес ще направим хайки. - Каал взе телефона си и започна да набира.
- Ще ги хванем. Всъщност, Калеб - Мену го погледна, преди да се обърне, - аз ще бъда охрана на сестра ти и ако трябва да я отведа на друго място, не се съмнявай, че ще го направя.
Калеб се усмихна саркастично.
- Разрешение ли искаш?
- Не, не искам разрешение. Не и ако става въпрос за нейната безопасност. Предупреди я. Няма да й хареса.
- Но ти няма да се откажеш, нали?
- Никога — каза той тържествено. - Би трябвало да знаеш това, Калеб.
- Знам, Мену.
Мену излезе заедно с Каал и оставиха Айлийн и Калеб сами.
- Искам да се махна оттук, Калеб - помоли Айлийн и се огледа с отвращение.
- Както кажеш. Има още някои неща, които трябва да ти покажа.
Калеб погледна Виктор и след секунда тялото се запали, сякаш някой го беше залял с бензин и беше хвърлил кибритена клечка върху него.
Прегърна Айлийн и излетяха от залата.
Не можеше да повярва. Нейната кола. Нейното беемве беше паркирано пред градината на новия й дом. Непокътнато. С красив електриковосин цвят. Перфектно.
- Колата ми... - прошепна Айлийн. - Това е моята кола?
- Радваш ли се, че е тук, саraid? - попита я Калеб радостно.
- Докарал си я за мен? - обърна се, за да го погледне в очите.
- Предположих, че ще искаш да я запазиш. Така че си помислих...
- Докарал си я за мен? - повтори и зачака той да потвърди.
- Е... предполагам, че да.
- Предполагаш?
- Да. Докарах я за теб.
- Благодаря, благодаря, благодаря. - Целуна го три пъти, а на него му се прииска още. - Защо?
- Вече ти казах.
- Кажи ми го пак. Вече не помня. - Тя застана на пръсти, за да се изравни с очите му.
Калеб замълча и я побутна мислено, за да проникне в съзнанието й.
- Не, Калеб - намръщи се тя ядосано. - Не искам да проникваш.
- Все още ми нямаш доверие? Искам да бъда в теб - изръмжа той.
- Не, докато аз не реша.
- Айлийн, трябва да спреш с това. Трябва да се свържеш с мен. Моля те.
- Отговори ми - заповяда тя и нежно го хвана за ризата.
- Не искам. - Калеб се ядоса.
Айлийн реши да използва силата си. Погали устните му с пръсти, очерта ги и се повдигна още малко, за да ги докосне със своите.
- Не искаш ли? — попита го дрезгаво.
- Недей да ме объркваш, Айлийн - прошепна той, докато я целуваше. Тялото му беше напрегнато, а юмруците - стиснати. - Ти си опасна.
- Не правя това, Калеб.
- Тогава какво искаш? - поклати глава, смутен от поведението й.
- Да си признаваш нещата - отново се повдигна и го целуна по крайчето на устните, като се отпусна върху гърдите на Калеб.
- Не ме довеждай до предела, момиче. Никой от нас не знае как ще реагирам.
- Не обичаш да отстъпваш, така ли, Калеб? Ако нещата се изплъзнат от контрола ти, ставаш нервен.
- Това не е игра. Ще се чувстваш по-сигурна, ако поддържаме мисловна връзка. И престани да ме предизвикваш. Вече ти казах, че откакто те познавам, съм станал много избухлив. Направи ме абсолютно неуравновесен.
- Тогава присъедини се към клуба на неуравновесените. На мен също не ми е лесно. Ти ме накара да се държа така и ти си виновен, че сега искам да се предпазя от твоето проникване в мислите ми. - Отпусна пръстите на краката си и се отдалечи на крачка от него. - Искаш ли да ти имам доверие? Тогава отговори честно на въпросите ми.
- Това са въпроси, които разкриват много слабости пред неприятелите - отвърна той, пристъпи към нея и я притисна до колата. - Преследват ни. Преследват теб, Айлийн. Осъзнаваш ли на каква опасност сме изложени?
Айлийн почувства хладното купе на кръста си. Да. Съзнаваше опасността, на която той можеше да се изложи. И беше много притеснена.
- Калеб? - Дана се появи на вратата. - Чудесна кола, Айлийн. - Скръсти ръце и ги погледна развеселена. - По дяволите, brathair... По един жест на ден.
- Спести си коментарите - отвърна той и хвана бързо Айлийн за ръка. — Разказаха ли ти?
- Да.
- И как ти се струва? - попита той, учуден от спокойствието и. Дана погледна Айлийн и се усмихна съучастнически. Айлийн въздъхна и притвори очи.
- Значи вече си се подготвила? - продължи Калеб. - Мену ще дойде да...
Дана вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
- Добре ли се държи брат ми? Идва ли ти в повече, Айлийн? -попита тя и тръгна към тях.