- Спокойно. Държа го под контрол - отвърна Айлийн и го погледна крадешком.
- Не ви разбирам. Може да са тук сега, да ни наблюдават, а вие сте толкова спокойни.
- Не сме глупави, Калеб. Нашият радар работи толкова добре, колкото и вашият - отвърна сестра му. - Ако ти не долавяш опасност, ние също не долавяме. Сега никой не ни дебне и ти го знаеш.
Калеб изръмжа.
- Дана, става въпрос за Лусиан и Сет. Сет беше луд по теб. Дана го изгледа втренчено.
- И какво? Не ме е страх от тях.
- Мен също, по дяволите! - отвърна той отчаяно. - Но вие трябва да бъдете закриляни. Вие сте жени.
- Колко хитро - промърмори Айлийн и се опита да измъкне ръката си от неговата.
- Мену ще те отведе със себе си - продължи Калеб. - Той ще те защитава, винаги го е правил и имам доверие в...
-Ще бъдем там, където смятаме, че има най-голяма нужда от нас - отвърна високомерно Дана. - И те уверявам, че тази нощ никой няма да ни попречи. Затова съм тук, дойдох при Айлийн. А Мену няма да се осмели да се доближи до мен, това да ти е ясно - каза нервно и неубедително.
- Какво ще става тази нощ? — попита Айлийн и погледна Калеб с любопитство.
- Нищо ли не си й разказал. Калеб? - Дана вдигна весело вежди. - Това е нощта на кладите. Двайсет и четвърти юни.
- Чух за това. И какво се случва през тази нощ? Там, където аз живея, е Нощта на Сан Хуан, но не е нищо специално, освен че е неработен ден.
Дана въздъхна и я хвана за ръката.
- Остави ми я за малко, Калеб. Вече няма да избяга. - Погледна го през рамо. - Разкраси се малко, братко, и разкарай тази ядосана физиономия.
Айлийн я последва, като погледна притеснено Калеб. Той ги наблюдаваше смръщено.
- Ще разбереш всичко тази нощ - увери я Дана, като я потупа по ръката. - Това също няма да избяга. Спокойно. Той вече знае какво трябва да направи.
- Ядосан е - каза Айлийн, потънала в угризения. Тя го беше докарала до това състояние.
- Хубаво е поне веднъж някой да го приземи малко. Сега не се притеснявай за него. Ще се направим на истински красавици.
- Защо?
- Нощта на кладите е като Танца на розата в Монако. Само дето ние го правим по келтската традиция. А тази година сме поканили и берсерки.
- Брат ти нищо не ми е казал. - Отново го погледна през рамо. Сега тя беше ядосаната. - Може би не е искал да ме покани. Може би...
- Спокойно, мила. Поведението му е характерно за нервен и уплашен мъж.
- Защо?
- Нека влезем вътре и ще ти разкажа.
Калеб наблюдаваше двете жени в своя живот. Разбираха се добре и никога не беше виждал Дана така да се забавлява с някого. Отнасяше се с Айлийн, сякаш беше ценна играчка. Айлийн я гледаше очарована и ококорваше очи, изненадана от нещата, които й обясняваше.
Нощта на кладите. Беше много притеснен, защото тя беше специална и щеше да е окончателното изпитание за него и Айлийн.
През тази нощ. ако боговете одобряваха тяхната връзка, щяха да ги бележат и да ги свържат завинаги.
Как ли щеше да реагира младата му половинка?
24.
Айлийн наблюдаваше отражението си в огледалото. Бяха й направили прическа, която прибираше половината й коса. Беше облечена в дълга до глезените рокля, червена, със светли гръцки мотиви, без ръкави, с открити рамене, завързана под гърдите с лента от черна коприна, която щедро оформяше бюста. Роклята беше ода на женствеността, перфектно подчертаваше тялото.
Беше си сложила спирала и тъмнолилави сенки. Беше очертала очите си с черен молив. Усмихна се и си помисли, че в Троя вероятно всички жени са ходели облечени по този начин.
Дана се приближи зад нея и се възхити на творението си.
- Небеса, тази нощ ще си кралицата на пламъците.
- Мислиш ли, че Калеб ще ме хареса? - Тя прокара развълнувано ръце по роклята.
Дана я погледна изумено.
- Майтапиш ли се с мен? Брат ми ще те хареса, дори ако си покрита със сажди.
- Това е отвратително.
- Така е - разсмя се Дана.
- Ти също си много красива, Дана - призна тя.
- Благодаря - потвърди скромно жената ванир.
Носеше рокля в същия цвят, с една презрамка върху дясното рамо. Роклята й се отваряше в долната част, както и тази на Айлийн, и откриваше великолепен строен крак.
- Обличаме се така, съгласно нашите келтски ритуали. Нощта на кладите е истинско заявяване на намерения както за мъжете, така и за жените. Брат ми вероятно не е искал да те обременява повече от необходимото и затова не ти е разказал нищо.
- Мислиш ли? - обърна се тя, за да я погледне в очите. Дана й беше обяснила, че през тази нощ келтите се свързвали чрез церемония с онези, които избирали за свои половинки. Огънят символизирал душата и страстта, затова тази нощ се казвала „на кладите", във връзка с този елемент, който карал всичко да гори.