Калеб пусна гърдата й и я загледа гладен, докато навеждаше глава, за да я поднесе към устата си. Очите му бяха почти жълти. Ейлийн сподави слаб писък. Устата му, влажна и топла, се движеше безмилостно по меката й плът. Езикът му измъчваше зърното, докато стана плътно и твърдо. Стисна тъмното възвишение между зъбите си, засмука го, докато го докосваше леко и нежно с език. Тя стисна устни. Опитваше се да контролира треперенето на краката си. Усещаше мъжествеността му срещу себе си. Усещаше топлината на тялото му през черните дънки, които носеше. А тя носеше само тези смешни бели тънки шорти, през които можеше да почувства всичко. Всичко.
Калеб остави възбудените й гърди и загледа очите й. Гледаше ги съсредоточено. Тя се потеше и все още имаше струйки кръв, които се спускаха от лицето към шията й. Устните й бяха полуотворени и леко подпухнали от грубостта на Самаел. Така ухаеше. Сладка хапка, специално за него. Това беше любимият му аромат, любимият му вкус. Защо именно тя трябваше да ухае така? На влага, на малини и сладкиш... Плъзна ръце по тънката й талия и по релефните кости на ханша й. Продължи да гали плоското й коремче и остави разтворените си ръце върху нея. Пъхна пръстите си под шортите й и я възбуди с ласкави кръгчета там, където почти започваше къдравото окосмяване на интимните й части.
Наблюдаваше изражението й. Да, беше напрегната и уплашена. Но не уплашена от него, а от онова, което беше убедена, че може да й направи. Може би нямаше да дочака да пристигнат в Англия, за да я чука. Тя го знаеше. Беше невъзможно да не си дава сметка какво ще прави с нея. Ерекцията му беше толкова мощна, че щеше да скъса панталона му. Тя не беше девствена. Гаджето й ходеше при нея всяка вечер, така че знаеше какво може да стане. Това, което той умираше от желание да стори с нея.
С това малко тяло (в сравнение с неговото), покорно лежащо под него, нежно, меко и красиво... Какво ли беше да се намира вътре в нея? Извади палци от шортите й и плъзна ръце към задните й части. Стисна ги, опипа ги, започна да ги масажира и се усмихна.
- Виж ти, виж ти. В много добра форма си, а? - Стисна задните й части възбудено.
Това беше унизително. Той беше облечен до ушите. Тя беше само по шорти, уязвима и беззащитна.
Въпреки това имаше нещо в него, не знаеше какво, което не я плашеше чак толкова. Забелязваше разликата между Калеб и животното Самаел. Калеб можеше да е жесток и груб, но изглежда същността му беше друга, не като тази на убиеца на баща й.
Докосваше я почти с уважение. Да, гледаше я с желание, но беше убедена, че няма да се отнесе зле с нея, че няма да я бие или нарани просто така.
Калеб започна да притиска ерекцията си в нея. Да се търка ритмично с кръгови движения върху интимните й части. Фрикциите му ставаха все по-силни и мощни. Ейлийн усети как влажна и пулсираща топлина се концентрира в слабините й. Без да забавя ритъма, ванирът насочи уста към шията й. Ейлийн се разтрепери, като си помисли, че ще я ухапе, но той само облиза кръвта. Дълго облизване, като грапав сатен, след което затвори устни до гръкляна й и го засмука. Само го докосна с кучешките зъби, не ги заби в него.
Ейлийн затвори очи, като усети топлото докосване. Тя беше сладка, привлекателна, както никоя друга, която беше вкусвал. Когато почисти шията й с език. се плъзна по брадичката й, почти като ласка, и се насочи към бузата. Ейлийн изохка. Бузата я болеше ужасно.
- Спри.
Калеб се притисна още по-силно към нея и прошепна в ухото й:
- Казах ти да не говориш, курво.
- Престани да ме обиждаш.
Калеб постави голямата си ръка върху устата й, но Ейлийн въртеше главата си, за да се освободи. Огромни сълзи се спуснаха от ъгълчетата на очите й, плъзнаха се по слепоочията й и изчезнаха в косата й, която вече не беше събрана в кок, а приличаше на черно ветрило върху седалката на колата.
Калеб се почувства виновен, че предизвиква сълзите на жена. Но тя не беше добра жена, нито добър човек, беше убийца, или поне съучастничка в убийство. Имаше ли разлика?