Мену стисна устни.
- Ако се опитат да ни нападнат тази нощ...
- Не. Не тази нощ. Вече знаят, че сме ги разкрили, и освен това имотите на Самаел са под охрана. Сега вероятно изцяло е погълнат от това да се крие и да реорганизира сектата си.
- Не ме притеснява само той.
- Сет и Лусиан не са в Англия. Имаме наблюдатели из цялата страна и няма новини за тях.
- Сет ще дойде - каза Мену разпалено. - Предчувствам го.
- Възможно е. Току-що им обявихме война. Сега знаем кои са и какво правят. Сплотяваме се, за да се борим срещу тях. Няма да стоят със скръстени ръце. докато ги атакуваме.
Мену погледна Дана и потвърди решително:
- Трябва да я пазим, Калеб.
Калеб го погледна крадешком и се съгласи с леко движение на брадичката.
- Какво си намислил?
- Ще я отведа. Не знам кога и как. Самаел знае за пророчеството, свързано с Дана. - Сви рамене. - Със сигурност е информирал останалите за нея. Ще търсят и нея.
- Знам, че ще я пазиш, Мену. Тя е много важна за нас.
- Никога не го е искала - усмихна се горчиво. - Фрея я е белязала завинаги.
- Дана има много сила в себе си. Боговете са знаели какво трябва да направят. Тя е избраната.
- Не са я питали.
- Не е имала избор - отвърна Калеб и го погледна с разбиране. - Загрижен си за нея.
- Да.
- Не трябва да се притесняваш за нея, приятелю. Трябва да се заемеш с нея.
Мену се изненада, като чу Калеб да говори така. Айлийн го променяше, успокояваше го, изпълваше го с мир и така се раждаха мъдрите му съвети. Повече от всякога се възхити от нея, защото правеше приятеля му щастлив. Възхити се от Калеб, защото не се беше уплашил от любовта и от силата, която тя събужда, когато се споделя с идеалната половинка.
Дана и Айлийн дойдоха при тях и Мену отстъпи една крачка. Отново се опря на дървото и погледна Дана с престорено безразличие. Тя го гледа няколко секунди, които сякаш продължиха цяла вечност, след това поздрави мило брат си.
Беата и Гуин се приближиха, хванати за ръце.
- Айлийн, прекрасна си - каза й Беата, поздрави я сърдечно и я целуна по бузата. Обърна се към Калеб и очите й блеснаха съучастнически. - Радвам се, че споделяш тази нощ с нас.
- Благодаря - отвърна Айлийн и леко се изчерви. Явно всички знаеха какво ще се случи между нея и Калеб.
- Калеб - каза Гуин. - Ас и неговите момчета вече са тук.
- Благодаря, че си ги поканил, Калеб - обади се Айлийн.
- Няма защо.
- Всъщност сега пият от нашия любим хидромед - посочи доволен Гуин.
- Значи ще трябва да ме извините за момент - въздъхна загрижено Калеб. - Този път Каал го приготви и мисля, че го остави твърде много да ферментира... Много е силен и трябва да ги предупредим.
- Хидромед? - попита Айлийн.
- Това е любимата ни напитка за нощите на слънцестоене и ритуалите - отвърна Беата. Хвана за ръка нея и Дана и ги отведе.
Калеб и Айлийн се спогледаха и тя можеше да се закълне, че той се извиняваше, че не може да се погрижи лично за нея.
- Какво представлява? - настоя тя и погледна Беата.
- Прави се от дъждовна вода и мед - каза високата руса жена. - Искаш ли да отидем да го опитаме?
- Да - подхвърли Дана. - Ще бъде забавно.
- Има ли... има ли алкохол?
- Нещо като вино... - потвърди развеселена Беата. - Удря в главата.
- Вие напивате ли се? - попита скептично Айлийн и се остави да я заведаj на мястото, където пиеха жените.
Всички бяха нагиздени с древногръцки рокли, с разпуснати коси и равни сандали с каишки до прасците. Айлийн се възхити на толкова женска хубост, събрана заедно. Жените бяха прекрасни, стройни и с аристократично излъчване.
Светът на ванирите беше скрит, нощен свят. Всичко в него обаче беше пропито с красота.
Всички я погледнаха и я поздравиха усмихнати. Айлийн веднага се почувства уютно. В момента, когато усети, че й липсва нейната най-добра приятелка, Рут се появи сред тях.
- Рут? - възкликна щастливо Айлийн.
- Господи, Ейлийн... - Рут не беше свикнала да я нарича с истинското й име. За нея тя винаги щеше бъде Ейлийн. Толкова беше красива. И нея я бяха облекли по същия начин, а дългата й гъста махагонова коса блестеше като огън. - Това вино е доставка от дявола.
Всички жени избухнаха в смях при думите на Рут и Айлийн се възхити на лекотата, с която нейната приятелка общува с хората.
- Какво правиш тук? - попита я тя.
- Дана е милостива - отвърна Рут и се усмихна на сестрата на Калеб. - Каза, че ще ни се отрази добре, ако се поразсеем и опознаем по-добре техния свят. Освен това знаеш ли, скъпият ти приятел, е истински нацист? Дава ни задачи и иска да стоим затворени в къщата в Нотинг Хил. Всичко е уредил. Имаме бодигардове, които не ни оставят нито денем, нито нощем. Едва от няколко часа сме там и вече започнах да се задушавам. - Отпи и примижа от удоволствие. - Това е много добро... Всъщност къщата е толкова голяма, че ще ми трябва карта, за да не се загубя.