- Габриел също ли е тук? - Айлийн се огледа наоколо. Изведнъж от другата страна, където мъжете пиеха от бъчвите, се чуха възгласи и смях. Развеселен, Калеб потупваше Габриел по гърба, за да не се задави с хидромеда. Не й беше трудно да си ги представи преди две хиляди години, с нарисувани лица, саби и щитове в ръце, как викат и крещят от радост след победа в някоя битка.
Айлийн почувства огън в корема си, когато видя огромното тяло на ванира до това на най-добрия й приятел. А Габриел все пак беше едър.
Когато се обърна към Дана, тя вече й поднасяше първата чаша хидромед.
- За твое здраве, Айлийн. Добре дошла у дома.
Вече всички жени държаха чаши и очакваха тя да отпие. Рут отново напълни чашата си от бъчвата и вдигна ръка, готова за наздравица.
Айлийн пое дълбоко дъх, издиша и каза:
-За ваше здраве!
Жените изпразниха чашите си на екс и Айлийн последва примера им. Когато вкусната и сладка течност се разля по гърлото й, тя се отпусна напълно, удивена от остатъчния вкус по езика и небцето си.
- Майчице... - прошепна. - Това трябва да се патентова. Ще станем богати.
- Хубаво е, нали? - Беата я прегърна. От хидромеда падаха всички задръжки. - Затова римляните са се сражавали с Астерикс. Искали са неговата напитка. — Усмихна се и прие следващата чаша, която й предложи Рут.
- Да не се развали... - измърмори Рут и облиза устни.
- Мирише хубаво, блести като злато и е невероятно.
- Амин! - възкликна Дана и отпи от втората си чаша.
- Значи Каал е приготвил това? - попита недоверчиво Айлийн, като прие втората чаша от Беата.
Няколко от присъстващите въздъхнаха, като чуха името на Каал.
- Уф, разгонват се по този мъж, мила - промърмори Рут и ги погледна крадешком. - Наистина е много готин.
Жаните ванири избухнаха в смях от дързостта й.
- Каал е ужасен женкар - каза Дана и го погледна отдалече. -Но знае как да постигне добра алкохолна ферментация на меда. - Отпи от чашата си и я подаде на Рут, за да я напълни. - А брат му е тъпанар. Искам още една чаша.
- Леле как ще се напиеш, Дана — посочи Рут, докато пълнеше чашата й.
- Нека е добре дошла. - Вдигна отново чашата си и всички жени направиха същото. - За един свят без типове, които ни вгорчават живота - заяви и погледна към мъжете, които се смееха и закачаха помежду си.
Докато се заливаше от смях, прегърнала сестрата на Калеб, Айлийн забеляза татуировката на Беата. На дясното й рамо имаше прекрасен кръгъл племенен символ, тъмнокафяв, с големината на монета. В центъра на сложната рисунка имаше нещо като жълт скъпоценен камък.
- Харесва ли ти татуировката й, Айлийн? - попита Рут. Беата се обърна към тях и се усмихна гордо.
- Това е моят белег
- Гуин същия ли има? - попита Айлийн, удивена от рисунъка.
- О, да - съгласи се Беата и погледна Гуин в далечината. Той усети, че тя го наблюдава, обърна се и й намигна. - Той ми принадлежи.
Айлийн ги гледаше и почувства лека завист. -Мисля, че отивате твърде далече по въпроса с притежанието — промърмори тя над чашата си.
- И при теб ще се случи. - Беата сви рамене и отпи от чашата си. - Не си ли белязана още?
- Не.
- Не ти ли се иска да ме попиташ нещо? - погледна я съучастнически.
- Не знам...
- Искаш ли да знаеш дали ще те боли?
- Ще ме боли ли? - намръщи се и лилавите й очи потъмняха.
- Да. - Опита се да не избухне в смях.
- Чудесно — отвърна обезкуражена. — Ами него?
- О, него също. Но ще ви мине.
- Стига вече, не мога да ви понасям - каза им Дана. - Изпийте още една чаша, за онези, които нямат с кого да се обвържат. Повръща ми се от вас. Да пием за мен. - Вдигна отново чашата си и всички направиха същото.
- Това някакъв нов клуб ли е? - попита Рут. - Мога ли да се включа? — Погледна крадешком към групата мъже. Там беше и гаднярът Адам. - Не водят ли жените си?
- Кои? Берсерките ли? - каза Дана и ги посочи с глава. - Не могат. Пълнолуние е и трябва да си починат преди онова, което ги очаква.
- Какво е то? — полюбопитства Айлийн.
- Нощи за сношение. Нищо ли не ти е разказал дядо ти?
- Нищо в тази връзка.
- Разказвай, Дана - подкани я Рут да продължи, като гледаше развеселена огромния берсерк, който я наблюдаваше с пренебрежение. Изглежда тя му допадаше точно толкова, колкото и той на нея.
- Всъщност истинска чест е, че мъжете берсерки са тук днес. Предполагам, че ще си тръгнат, защото техните самки имат нужда от тях. Изпитват нужда да се сношават с тях заради пълнолунието. - Дана сви рамене и сама си напълни нова чаша с хидромед. - Прекарват целия ден в боричкане.