- Благодаря. - Тя го прегърна силно. Не искаше да плаче и й беше много трудно да сдържи сълзите си. - Благодаря.
- Аз ти благодаря, мила. — Целуна главата й и се отдръпна малко. - Вече си тръгвам. - Усмихна се засрамено. - Ще се чувстваш добре, нали?
- Да. Ще бъда добре.
- За каквото и да ти потрябвам, знаеш къде съм.
- Да, досадник такъв - засмя се тя.
- Добре.
- Добре. - Тя го целуна по бузата. - Хайде, отивай си.
Ас се отдалечи. Подаде ръка за довиждане на Калеб и му прошепна нещо в ухото. Той се съгласи тържествено и погледна Айлийн с пламтящи очи.
Тя потрепери, когато видя, че Калеб се приближава към нея. Строен, мускулест, уверен и елегантен. Могъщ, помисли си тя, докато минаваше покрай пламъците, които ограждаха мястото.
Ванирът не сваляше очи от нея. Искаше да бъде с нея през цялата нощ, да й обясни какво означава този ден за тях, но всички му я отнемаха до този момент.
Когато беше на около пет крачки от нея, Ноа се изпречи на пътя му.
Айлийн ококори очи, като го видя, и го дари с щедра усмивка.
- Ще танцуваш ли с мен? - попита я берсеркът.
Айлийн се изправи на пръсти, за да погледне Калеб. Той се намръщи.
- Всъщност...
- Просто един танц, Айлийн. После си тръгвам. - Ноа наклони глава встрани и се усмихна лукаво. — Моля те.
Айлийн поклати глава и се усмихна. -Добре, само един.
Калеб се отдръпна, докато двамата отиваха към импровизирания дансинг, където всички танцуваха разгорещено.
Звучеше песента „Всички хубави неща свършват"87.
Ноа я прегърна през кръста, докато се движеха грациозно в ритъма на музиката.
- Кажи ми - прошепна в ухото й, - как вървят нещата с вампира?
Айлийн се изкашля.
- Добре, благодаря. Казва се Калеб.
- Добре ли се отнася с теб? - завъртя я и отново я хвана през кръста. - Добър ли е с теб?
- Много е добър. — Погледна го строго.
- Още ли ми се сърдиш за онова, което му сторих? Айлийн си спомни с горчивина за ударите с камшик.
- Трябваше да има някакво наказание за онова, което ти направи, Айлийн. Разбираш ли? - Очите му молеха за прошка.
- Не ми се говори за това сега.
- И какво?
- Не. Не се сърдя. Не одобрявам тези постъпки. Раз... разтърсва ме отвътре толкова насилие.
- Направих го заради теб. - Ноа я поклащаше по-леко, с нежните си фини ръце.
- Е... не знам, дали да ти благодаря. - Тя опря ръка на рамото му, за да запази дистанция.
- Когато дойде в нашия клан...
- Когато ме приютихте преди няколко дни - поправи го мило тя. - Не сме животни, помни това.
- Да. Помислих си, че си за мен. Моята... половинка. Айлийн се сепна и го погледна учудено.
- Продължавай да танцуваш. - Подкани я той. - Реших, че е настъпил моменгьт да се обвържа. - Сви рамене. - И наистина можеше да бъде с теб.
- Ноа, аз..
- Но мисля, че Калеб се е появил преди мен, нали? - усмихна се тъжно.
- Да.
- За миг не се поколеба. - Лицето му изразяваше огорчение.
- Не, не се поколебах. - Потвърди тя, като наблюдаваше красивото лице на своя приятел.
- Обичаш ли го?
- Моля?
- Обичаш го.
- Не съм казала...
- Добре. - Той въздъхна шумно. - Сега, когато съм сигурен, че си убедена, вече мога да си тръгна от пиянския празник. Но, Айлийн...
Тя все още беше объркана от категоричното му твърдение относно чувствата й към Калеб.
- Какво?
- Ако той ти омръзне, винаги можеш да дойдеш при мен. -Весело пламъче блесна в кехлибарените му очи.
- О, я млъквай. - Удари го силно по гърдите.
- Имаш ми номера. Обади ми се, мила.
- Със сигурност. - Тя вдигна средния си пръст.
Ноа си тръгна, като повлече със себе си и Адам, който продължаваше да гледа ядосано Рут. Тя го изпрати, като целуна средния си пръст и изговори с устни думата „глупак", докато въртеше задните си части в чатала на един от неговия клан.
Айлийн поклати глава. Мразеха се.
После погледна Дана, която танцуваше, заобиколена от ванири. Недосегаема. Далечна. Недостижима за всички. Мену не откъсваше очи от нея. Колко сложно изгледаше всичко между тях.
След това очите й се спряха върху танца на Беата и Гуин. Във всяко движение прозираше секс. Гуин я оставяше да се върти и движи в прегръдките му и използваше момента, за да усети аромата на косата й, да целуне врата й, да оближе ухото й... Искаше да я докосва, но тя не му позволяваше. Държеше ръцете му далече от себе си и го предизвикваше. А когато се погледнеха, се виждаше не само желание, а обожание. Бяха загубили две деца през годините, но имаха пред себе си вечен живот, за да се възстановят заедно от загубата. Обичаха се и любовта им беше по-силна от всичко.
Любов като тази, която тя чувстваше към Калеб. Да. Нямаше да отрича повече. Айлийн потърси ванира с поглед и го видя как се отдалечава от кладите и минава през едни храсти, които го скриха изцяло.