- Аз също! - избухна той. - Мислиш ли, че ми е приятно да гледам как други двойки се чувстват спокойни заедно, защото имат контакт, от който моята жена ме лишава? Мразя това... Побъркваш ме... Ти, непоносима вещице... Не мога да мисля. - Опъна назад косата си и тръгна към нея. - Ти си всичко. Накъдето и да погледна, ти си там, тук, вътре - удари се по главата. - И не знам какво да правя... Аз съм идиот, недодялан. Чувствам се глупав... Превърна ме в безполезна вещ. Така... аз... не мога да те закрилям. Нямам нищо хубаво, което да ти дам... Аз съм развалина... Сражавам се дълги години... Разбирам от война, не разбирам от... не разбирам какво е... Но ти си там... Тук - удари се по гърдите - като игла, която постоянно ми пуска кръв. Не зная как да те накарам да... да можеш... защото аз действително искам... -Беше съсипан. Най-накрая разкриваше нещо от себе си. - Стига вече - обърна се потиснат и промърмори: - Ноа вероятно е по-подходящ от мен.
Айлийн почувства, че нещо в нея избухна, когато чу как той се предаде.
- Страхливецо, ела тук. Ти си страхливец! – изкрещя тя през сълзи. Изтича към него и го удари по гърба. - Искаш да отида при него ли? Кажи ми? Ще бъде ли по-лесно за теб? Мразя те, Калеб!
Калеб се обърна и хвана китките й, за да престане да го удря.
- Ще отидеш ли при него? - попита я отчаяно и тъжно. Беше сломен, защото не знаеше как да й покаже какво означава тя за него. - Ако това ще те направи щастлива, направи го. Аз само...
- Ти какво? - изхлипа тя.
- Mas fhearr leat Noah, Gabh е, leannan88.
Айлийн затвори очи и поклати глава.
- Престани да се отнасяш така с мен. Не можеш да ме предизвикваш по този начин... - изстена тя. Подлудяваше я. - Моля те, Калеб.
- Кого предпочиташ? При кого ще отидеш? - разтърси я леко. - Той със сигурност е по-подходящ за теб. - Всяка дума в полза на берсерка късаше сърцето й. - Аз просто искам да престана да те разплаквам... и Один знае, че няма да понеса някой друг да те докосва. Но ако така ще бъде по-добре за теб...
- Gur fuathach learn do thu89 - каза тя ядосано и го хвана за косата.
- Айлийн. - Взе лицето й в ръце. - Просто ми отговори. Нека да го чуя. Имам нужда да го чуя.
- Thagh mi thu90 - извика тя. Погледна го отчаяно и зарови лице в гърдите му. Избухна в плач. - Безчувствен грубиян... Thagh mi thu... - Удари гърдите му сломена и обезсърчена.
Той забеляза, че тя трепери. Обви ръце около нея и я прегърна. Знаеше, че я е изкарал извън нерви, но не умееше да прави нещата по друг начин. И все пак разбра нещо ценно за себе си. Нещо, което никога не беше чувствал. Вярваше й. Вярваше в нея. Имаше доверие в думите й. Имаше доверие в нея. И по същия начин поиска... Не. По същия начин искаше тя да има доверие в него. Не беше готов да й каже, че я обича, но я обичаше. Обичаше я. Тъй като не съумя да й го каже, зарови лице в шията й и нежно я целуна.
- Thagh mi thu, Айлийн — прошепна страстно.
- Cha dean91 - отвърна тя с ридание и се опита да се отдръпне от него. - Не е вярно. Предаваше ме на друг, когато аз...
- Да, така е, сладко сърце мое. Опита се да я целуне, но тя отблъсна лицето му. - Ела, не се отдръпвай.
- Carson92! - настоя и го погледна с очи, пълни със сълзи. -Защо ме избираш сега?
- Защото имам нужда от това, за да започна да се променям. -Докосна устните й, плъзна върховете на пръстите си по шията й, докато стигна лявата й гърда. - Това е причината. - Постави ръка на сърцето й. - Целият съм твой, Айлийн. Tha thu то leannan93 и имам нужда от теб.
- Не — изхлипа тя.
- Да. Ела. - Хвана лицето й с ръце.
- Ще се опиташ ли да ми имаш доверие? Казах ти тази сутрин. Нещата няма да вървят, ако не бъдем открити един към друг. Просто се опитай, моля те.
- Погледни ме. Не съм дрогиран, нито под натиск. Говоря ти от дълбините на душата си. - Погали я по бузата и се наведе да я целуне. - Единственият, който трябва да моли, съм аз. Ще ти докажа, че може да се разчита на мен, че съм способен да се отдавам изцяло и че можеш да ми имаш доверие. Аз вече ти имам доверие, Айлийн. Но аз съм проблемът. Ще видиш, че ще можеш да ми се довериш. - Ухапа устните й и тя потрепери в прегръдките му.
- Carson? - Тя се повдигна на пръсти, не можа да се въздържи и го целуна нежно. Той наистина започваше да се разкрива. Чувстваше го. Сякаш между тях протичаше мощна и неразрушима енергия, която не беше съществувала преди. Това й харесваше.
- Tha mi gu tinn a t'aonais94. - Прегърна я и я целуна, сякаш щеше да я изяде.
Айлийн трябваше да се разрови в паметта си, за да си спомни какво означава това.
- Разболяваш се без мен? - Притисна се към него и го целуна по шията.
- Да. - Прегърна я силно, а тя се остави да я гали. Тялото на тази жена беше балсам от светлина и спокойствие за него.