- Да. - Тя повдигна задните си части и прехапа устни. - Изпълни ме, Калеб.
- Така? В тази поза? - попита объркан. Не искаше да я плаши. Тя дори не беше забелязала, че е по гръб, а той беше върху нея.
- Калеб. - Хвана лицето му с другата си ръка. - Не ме е страх от теб. Имам ти доверие. Хайде, унищожи ме. - Облиза врата му и го целуна по рамото.
- Да. Ще те унищожа. - Застана между краката й и насочи пениса си към влажното й влагалище. - Полека - вкара го достатъчно, за да я накара да потрепери.
- Още.
- Почакай.
- Не искам да се владееш, Калеб. Имам... вече имам нужда от теб. - Повдигна задните си части, но той се отдръпна, за да не проникне грубо в нея.
Калеб изръмжа, хвана я за задните части и я залепи за леглото.
- Кротко, хищница такава — успокои я с нежни целувки. - Искаш го грубо ли? - Беше му трудно да диша, отчаяно искаше да се потопи в нея. - Как го искаш? - Проникна в нея още малко, като стисна зъби, за да не излязат неприлични думи от устата му.
- Калеб... - Тя изви шия назад, хвана го за задните части и го бутна към себе си.
- Добре. — С един тласък проникна навътре, до най-дълбоката точка. Айлийн изкрещя и го одраска. - Да, аз също искам да го направя така с теб. - Разкрачи още повече краката й и проникна още по-дълбоко, като плъзна ръце по задника й и го стисна, за да я приближи повече към себе си. Вътрешността й беше гореща и мокра. Айлийн не можеше да помръдне, защото я беше заклещил.
- Харесва ми - въздъхна тя.
- Не искам да те нараня.
- Хвани ме здраво, Калеб. Добре съм.
Калеб я хвана за китките и ги вдигна над главата й. Тя го погледна и очите й блеснаха предизвикателно.
- Не те е страх, нали? - попита той предпазливо. Отново проникна дълбоко в нея.
- Не. Но не ме връзвай. Не ми харесва. - Очите й блеснаха, защото удоволствието ги овлажняваше.
- Няма да те вържа. Няма да те нараня.
- Знам. Не ме е страх от теб. - Повдигна се и го целуна. Ухапа устните му и го дръпна.
-Айлийн, ще те накарам да изпиташ оргазъм толкова пъти, че накрая няма да знаеш дори коя си. - Наведе глава и лапна едното й зърно. Погълна го. Засмука го и го ухапа, като се правеше, че не чува молбите й.
- Не издържам... движи се.
- Това ли искаш? - Започна грубо да се клати. Преплете пръсти с нея и я целуна. Опустошителна целувка. Тя се разтърсваше от удоволствие, смазана от тялото му и без да може да помръдне ръце. Отворена за него и беззащитна. - Ммм... alainn... ти си истински огън.
- Китката... - прошепна и скри лице в гърдите му. - Китката ми гори. Не спирай.
Калеб погледна китката й и го видя. Вечният възел беше започнал да се появява от вътрешната страна на китката й. Красив, съвършен вечен възел пареше леко кожата й. В средата му имаше зелен скъпоценен камък. Цветът на неговите очи.
Айлийн започна да плаче и поиска да се отскубне от своя любовник, но той не й позволи.
- Боли ме... - изхлипа тя.
Калеб проникна в нея още по-дълбоко. В този момент поставяха белег и на неговата китка, само че неговият скъпоценен камък беше лилав, като очите на Айлийн.
- Готово, мила - утешаваше я, докато навлизаше в нея докрай.
— Готово... вече не боли.
- Да.
- Не — отвърна той и потърси устните й. Болката беше изчезнала. — Готово, слънчице. — Когато Айлийн го погледна през сълзи, разбра, че двамата са придобили нещо по време на тази прелюдия. - Айлийн... моята Айлийн. Толкова си красива... Толкова нежна... Недей да плачеш.
- Калеб, подлудяваш ме. — Спогледаха се. Разпознаха се. Оцениха се. Покорно приеха онова, което съществуваше между тях. Той целуна сълзите й и постави върху бузата й лека като пеперуда целувка.
- Ти ме учиш как да чувствам - прошепна той, проникна отново в нея и престана да се движи.
- И харесва ли ти? Хубаво ли е?
- Да - усмихна се открито и изпълни стаята със светлина. -Харесва ми.
- Добре. - Тя преплете здраво пръсти с неговите. - Не спирай - помоли го, стегна мускули и повдигна задните си части.
- Няма. - Калеб не пусна ръцете й, движеше се все по-бързо.
Айлийн заби кучешките си зъби в шията му, започнаха конвулсиите й около неговия член и той се изпразни в нея, като я напълни със сперма. Когато спазмите престанаха и Калеб се отпусна върху нея, и двамата дишаха учестено. Сърцата им отекваха в главите. Тя се наведе към ухото му.
- Беше невероятно.
Калеб вдигна глава.
- Не сме свършили - каза й той и излезе бавно от нея.
- Не?
- Не, мила. Недей да се движиш - нареди той. Айлийн въздъхна в екстаз.
- Сякаш бих могла да помръдна - прошепна тя и погледна белега на китката си. Беше толкова красив. И беше неин.
Калеб влезе в банята и донесе една мокра хавлия. Коленичи между краката й и поднесе кърпата към слабините й, за да я почисти и погали.