Калеб започна да масажира още по-силно слабините й. Търкаше се безмилостно. Като не преставаше да се движи, доближи устата си до раната на бузата й и я облиза. Притвори очи с удоволствие от вкуса на нейната кръв. Не можеше да прочете нищо от нея, защото се беше смесила с дъждовната вода и освен това не пиеше голямо количество, както трябваше да направи, за да постигне целите си. Дори така беше толкова вкусна, колкото не си беше представял.
Ейлийн почувства изгаряне по лицето. Облизваше ли я?
- Слюнката е лечебна и помага за заздравяване на раните -каза й той и докосна слепоочието й с устни.
След това плъзна уста до ръката, с която затискаше устата й. С поглед я предупреди какво ще стане, ако проговори отново.
Очите на Ейлийн започнаха да се премрежват. Тялото й беше напрегнато и чувстваше, че дори собствената й кожа гори. Калеб не преставаше да се движи, да я притиска и да се търка в нея, тя... тя започваше да усеща, че полудява. Пулсираща наслада, гъделичкане, мускулите на слабините й започваха да се движат в спазми... Не, какъв срам... Не можеше да изпита оргазъм с него. Не с него. Не така. Не. Но тялото не й се подчиняваше. Сега Калеб беше неин господар. Той се усмихна, като видя вътрешната борба в очите й, в начина, по който стискаше устни. Отчаяно. Беше на ръба.
Отдръпна ръка от устата й и плъзна език по контура на устните й. Ближеше я като котка. Дива котка. Облиза долната й устна, после горната. Тя вече почти нямаше сили да стиска устни. Нямаше да позволи да я целуне. Искаше да си поеме дъх, глътка въздух. Отвори леко уста и задиша накъсано, сякаш от това зависеше животът й.
Калеб изръмжа от удоволствие и отново плъзна ръце по кръста й, после по бедрата и хвана грубо задните й части. Вдигна ги към себе си и започна да се движи по-силно и по-бързо от преди. Ейлийн изпусна един гърлен звук. Не, за Бога. Не, милост.
Устата на Калеб беше отворена, а кучешките му зъби се бяха удължили. Искаше да ги забие в нея, докато достигне до оргазъм. За първи път щеше да проникне в главата й и да прескочи бариерите й. Гледаше устата й, а тя извърна глава и скри лице до ръката си, като несъзнателно му поднесе шията си.
Калеб изръмжа, като видя как кожата й пулсира в нейната женственост. Разтвори още по-широко краката й, за да я притисне и да се отърка в нея от горе до долу. По-бързо, по-силно, но... Ейлийн стисна силно очи. Не.
И изведнъж - изблик наслада. Фойерверк. Спазми в тялото. Усещане за влага между краката и края на света. Изпитваше оргазъм с него и той го знаеше. Разтърсваше се бурно в ръцете му.
В ръцете на чудовището. Не беше успяла да контролира неопитното си тяло. Беше опитала, но Калеб се оказа победител. Беше я провокирал и стимулирал до кулминацията.
Пусна задните й части с нежелание и постави ръце върху седалката, от двете страни на лицето й. Промърмори нещо неразбираемо. И двамата дишаха на пресекулки.
Кучешките му зъби все още бяха дълги, но цветът на очите му не беше променен. Когато тя го погледна, видя колко горд беше, че я е засрамил така. Беше победителят, а тя - победената.
- Така ми харесва. - В погледа му имаше решителност и още нещо, което тя не можа да разгадае. - Да се подчиняваш на твоя господар във всичко.
Гордост ли беше? С нея ли се гордееше? Не, не можеше да е това. Ох, милост. Само това оставаше, за да смачка окончателно себелюбието й. Калеб погледна гърдите, шията и бузите й. Бяха обагрени в червено. Червеното на страстта или червеното на срама. Беше му все едно.
-Ако можеше да се видиш... Сега наистина приличаш на курва.
Ейлийн го погледна с омраза. Отново скри лице в ръката си и заплака. Очевидно се чувстваше победена. Заслужаваше го.
Сведе поглед, за да види как натиска гениталиите й. Продължаваше да е твърд като камък. Той не беше изпитал облекчение. Надигна се малко, като се подпираше с ръце и забеляза как тъмното окосмяване на пубиса й прозира през мокрите бели шорти. Сграбчи шортите и ги дръпна. Не издържаше вече. Трябваше да проникне в нея.
- Не. Моля те - извика Ейлийн и хвана китката му със здравата си ръка.
Калеб разпъваше шортите с пръсти. И двамата знаеха, че ако ги дръпне още веднъж, ще ги скъса и тя ще остане във вида, в който той иска да я види.
- Какво не? - Повдигна закачливо едната си вежда. Всъщност нищо забавно не се случваше. Ейлийн никога не беше предполагала, че може да мрази някого толкова много. Той очакваше да чуе вълшебните думи. Добре. Тя преглътна слюнката си и усети вкуса на унижението. Горчив. Много, много горчив.
- Не, моля те... господарю.
Калеб вдигна брадичка, пое си дъх през носа и изпъна гърди. Хвана я за брадичката и я вдигна към него.