- Какво правиш? - попита тя и се изчерви.
- Сега нищо. Но искам да ти направя нещо. - Прегърна коленете й и вдигна краката й.
- Не, Калеб.
- Ще ти хареса, мила. Срам ли те е да те гледам така? За мен е очарователно. Достави ми това удоволствие.
Айлийн видя как той отново получава ерекция.
- Не е това, просто...
Не можа да продължа. Калеб наведе глава и започна да ближе най-интимните й части. Айлийн се опита да го отблъсне, но когато той вкара езика си в нея, се отпусна на леглото, хвана го за косата и го привлече към себе си.
- Какво... правиш с мен? - изхлипа тя. Не си беше представяла, че може да изпита такова удоволствие.
- Това, което исках да направя с теб още в първия момент, когато те видях. Да почувствам вкуса ти. - Облиза я продължително, от горе до долу, а тя стисна косата му още по-силно. После засмука и облиза клитора й. - Разтопи се в устата ми... - каза и се изправи, изпълнен с удоволствие. - Ще правя това с теб всеки ден - увери я и я обърна по корем.
Айлийн беше омаломощена. Лежеше разбита върху леглото.
- Мога всичко да направя с теб сега - прошепна той, застана зад гърба й и разтвори леко краката й. - Кротка и послушна. Какво искаш да направя с теб, Айлийн?
- Всичко. Имам ти доверие.
Калеб се почувства добре.
- Ти си виновна. Караш ме да бъда ненаситен. - Разкрачи я. -Сгъни крака си, слънчице.
- Искаш да го направиш отзад ли? - попита тя с пламнало лице.
- Искам да ме поемеш толкова дълбоко, че една част от мен да остане завинаги в теб - прошепна той, ухапа задните й части и я погали между краката. - Искаш ли? O furrain97!
- Да, мога - увери го тя.
- Ще се опитам да не те нараня - успокои я той, изправи се и взе една възглавница. - Вдигни си коремчето. - Постави възглавницата под нея и така повдигна още повече задника й. После я целуна. - Обожавам дупето ти. Разтвори си още малко краката. Така.
Застана зад нея и проникна внимателно.
- Добре ли си? - попита той и се плъзна по-дълбоко.
- Да... да - Айлийн сграбчи чаршафа. - Още.
- Още? Beil feum agad air98?
- Да, това искам. - Тя почувства гърдите му върху гърба си и усети как отпуска цялата си тежест върху нея. - О, да. Tha feum agaim air a sin99.
- От какво имаш нужда? Как го искаш? - Калеб продължаваше да прониква по-дълбоко. Погали тила й с нос. - Можеш ли още?
- Gobha100 - нареди тя и раздвижи задните си части.
- По-дълбоко? - Калеб искаше да вие. Промуши ръката си под ханша й и я погали между краката, докато проникваше в нея. С другата ръка притисна една от гърдите й и започна да я масажира.
Айлийн стенеше. Само това можеше да прави. Усещаше го целия в себе си. Той я прегръщаше така силно, че едва си поемаше дъх. Прокарваше си път в нея и достигаше със своите тласъци там, където никой никога не беше възможно да е достигал.
Тя вдигна ръце и ги обви около шията му. Калеб отметна косата от тила й и заби кучешките си зъби в югуларната й вена.
Изпитаха толкова мощен оргазъм, че се строполиха изтощени. Безспорно, мислеше си Айлийн, докато затваряше доволно очи, истинска нощ на огън и клади.
След няколко часа Калеб, подпрян на ръката си, гледаше как Айлийн спи. Галеше кожата й, косата й, устните й. Усмихваше се, когато тя движеше устните си, щом усетеше лекия му допир.
Сега Айлийн беше неговият свят, неговият живот, неговото съществуване. Всичко. Нямаше да позволи нищо и никой да я нарани. Той беше първият, щеше да я пази и закриля. Хвана китката й и докосна вечния възел, с който ги бяха белязали.
Върху китката. За да му припомня колко лошо се беше държал с нея в началото.
Беше действал като дивак. Неотстъпчив и брутален. Но тя му беше върнала здравия разум, нежността, всичко онова, от което сам се беше лишил, за да защитава своите събратя. За да не допуска повече грешки, за да не сбърка отново.
Ти си бил само едно дете, беше му казала Айлийн. Тя и нейните думи бяха започнали да лекуват болката му, да го утешават и само защото беше постигнала нещо подобно, щеше да я обича цял живот.
Целуна белега и постави ръката й върху бузата си, за да погали наболата му брада. Чувстваше се силен и могъщ винаги когато тя го хранеше.
Не можеше да живее с мисълта, че Самаел и Микаил са още живи и ще я преследват. Можеше да разреши този проблем само по един начин. Като ги намери и убие, като сложи край на живота на тези негодници, които бяха преминали на страната на злите сили.
Някаква светлина започна да мига на масата. Телефонът му. Калеб се намръщи. Беше Каал. Вдигна телефона.
- Какво има, Каал?
- Защо говориш толкова тихо?
- Каал... — каза той усмихнат, приятелят му го предизвикваше. - Кажи какво има.