- Току-що открихме къде живее Самаел.
Калеб се сепна.
- Къде?
- В пещерите на Гластънбъри101. И знаеш ли какво?
- Казвай.
- Микаил и още няколко от техните хора са с него. Истинска шайка, човече.
- Ти къде си?
- Пътувам натам.
- Добре. Ще се видим там след половин час.
- До скоро. Ще се обадя на Мену.
- Добре.
Да. Беше ги открил. Нямаше да ги остави да се измъкнат отново.
Погледна пак Айлийн. Обу си панталона и ботушите.
След това отново се наведе над нея. Господи, беше прекрасна. Със сигурност щеше да му се разсърди, ако не го откриеше до себе си, когато се събуди. Не искаше да я притеснява. Чувстваше се по-добре от всякога, готов на всичко. Когато хванеше Микаил и Самаел, и двамата щяха да се успокоят. Той нямаше да се страхува за нея, тя също нямаше да се страхува за него. Проблемът щеше да се разреши.
Погали я и я целуна нежно по бузата. След това прошепна в ухото й:
- Това, което ще направя, го правя за нас, alainn. Chain eil fhios a chaoidh dhut air meud mo ghaoil dhut102.
Обърна се и скочи през прозореца, за да търси враговете си.
Над равнинния пейзаж на Гластънбъри се издигаше едно възвишение, наречено Хълмът Гластънбъри. Самаел беше избрал много добре къде да се скрие, тъй като в град, изпълнен с мистика и легенди като този, един тайнствен готически персонаж щеше да остане незабелязан. Хората от града бяха свикнали да виждат чудаци, маскирани като рицари на кръглата маса, жрици и други подобни, защото се говореше, че в този хълм е скрит Светият граал, и защото легендите посочваха това място като вратата към Авалон.
Кацна на земята и стъпи здраво, за да не се подхлъзне. Всичко беше потънало в абсолютно спокойствие. Очакваше да усети присъствието на Каал и Мену, но за момента дори във въздуха не се носеше техният аромат. Всъщност те трябваше да са пристигнали много преди него, а там нямаше никой освен една самотна птица.
Помисли си колко странно е всичко това, когато чу сатанински смях зад гърба си. Калеб се сепна и веднага се обърна, за да се изправи лице в лице със Самаел.
Не успя да подреди мислите си, но първото, което осъзна беше, че са му устроили капан. Второто, че Айлийн се намира в опасност. Както и Дана.
- Здравей, Калеб. - Гласът на Самаел беше студен, без никакво вълнение.
Калеб повдигна горната си устна, показа му кучешките си зъби и изръмжа като лъв. Искаше да му откъсне главата. Самаел очевидно се беше превърнал във вампир. Очите му бяха станали червени, кожата му беше загубила цвета си, косата му беше бяла като сняг, а вените по лицето му синееха. И миришеше. Миришеше на развалени яйца, на сяра.
- Предполагам, вече знаеш, че не си говорил с Каал - усмихна се самодоволно и му показа неговия мобилен телефон. - Хубаво е, че не разговаряте телепатично и сте принудени да използвате тези устройства, които, за късмет, винаги могат да се манипулират. - Показа устройство, подобно на микрофон, което беше включено към апарата.
- Устройство за промяна на гласа - промърмори Калеб и се прокле.
- Умно момче. Кажи ми, Калеб, прекъснах ли нещо, когато ти се обадих? Беше ли й хубаво на Айлийн с теб тази нощ? Вече колко пъти я изчука?
Самият факт, че Самаел произнесе името на неговата саraid, го побърка. Нахвърли се върху него и извади ножа си, за да го забие в сърцето му.
Айлийн скочи изведнъж от леглото. Потна и притеснена. Разтревожена. Потърси ръката на Калеб, но докосна само кувертюрата. Искаше да се притисне в него и да се успокои, но го нямаше.
Огледа стаята и забеляза, че вратите на балкона са отворени. Докосна студената си кожа и я разтърка, за да я затопли. Стана и облече една копринена нощница.
- Калеб? - попита учудена и отново седна на леглото.
- Да, мила?
Айлийн се прикри с чаршафа и се изправи. Завъртя се. Търсеше откъде идва този глас. Защото не й беше отговорил Калеб. При нея беше Микаил.
Присви очи и го видя. Седеше върху шкафа, скрит сред сенките. Държеше нещо в ръцете си и го беше насочил към нея.
- Усмихни се на камерата, дъще - заповяда й подигравателно. - Калеб те гледа.
Преди Калеб да забие ножа си в него и да го превърне в пепел, Самаел ловко постави телефона си пред него и му показа директната видеовръзка, която Микаил беше осъществил.
- Внимавай, Калеб. Или ще ти се наложи да видиш как прерязва гърлото на тази прелест.
Калеб, погледна екрана и сърцето му се смрази. Микаил беше хванал Айлийн за косата и я разтърсваше силно. Тя не се съпротивляваше, защото Микаил й казваше:
- През ум да не ти минава, красавице. Хванали сме Калеб и само да се опиташ да ме нападнеш, ще го убия. Чу ли? - Облиза похотливо лицето й, а тя се отдръпна и стисна силно очи.