- Добре - усмихна се Самаел. - Виждам, че разбирате езика, на който говоря. Престанете да се подстрекавате взаимно, Айлийн. -Погледна я укорително. - И през ум да не ти минава да общуваш с него. Нито с него, нито с ванири, нито с берсерки, разбираш ли? Аз говоря на тази честота и мога да те усетя. Ако се опиташ да съобщиш на някой какво става, просто ще го убия. - Сви рамене. - Но ще бъде жалко, защото няма да може да види какво ще правим с теб.
Микаил се появи до него. Носеше черен куфар. Беше блед и с тъмни кръгове около очите. Не беше лесно да усмири Айлийн и тъй като Самаел не го хранеше, беше принуден да пие кръв от хора. Кръвта го поддържаше жив, но тъй като това не беше видът хемоглобин, от който се нуждаеше, за да поддържа дарбите на ванир, той бързо мутираше във вампир.
- Защо правиш това, Самаел? - попита Айлийн тъжно и уплашено.
- Може би ми е омръзнало всичко - отвърна с равен тон. - Отвори куфара, Микаил. Може би ми е омръзнало да живея в сянката на живота, заробен от човешкото същество, което е много по-слабо и има много по-малко власт от мен. Какъв смисъл има в това? Живея толкова векове вече, че имах достатъчно време да видя блясъка на това същество и ми омръзна да закрилям нещо толкова глупаво, невежо и превзето. Трябва да бъде сложен край на човешката раса.
- Значи искаш да унищожиш всички човешки същества?
- Не - усмихна се той, без очите му да се променят. - Или ще подобря расата, или просто ще направя така, че да изчезне.
- Не си Господ - отвърна Айлийн.
- Не. Но благодарение на него, на моя Господ, днес съм това, което съм.
- Убиец - обади се Калеб.
- Идеалист, Калеб. - Наведе се и огледа инструментите, които Микаил носеше в куфара си. - Какво си постигнал, откакто те трансформираха? Замислял ли си се някога за това? Има ли смисъл от толкова години глад и страдание, а след това дори да не присъстваш в учебниците по история?
- Не искам да бъда запомнен с нищо, щом аз самият съм по-дълголетен от паметта на другите. Не мислиш ли?
Самаел стисна устни.
- Не се залъгвай, Самаел — продължи Калеб. — Винаги си искал главната роля. Винаги си искал да бъдеш водачът, обаче никога не са те избирали за такъв. Толкова тщеславен егоист не може да мисли за останалите. Какво щеше да направиш, освен да ни водиш на война след война между клановете, а със сигурност накрая - на война с хората? Никога не си бил миротворец и винаги си водел своя собствена борба. Не мразиш да съществуваш в сянката на човешкото същество. Не мразиш да живееш в нощта. Мразиш да бъдеш в сянката на човек, който беше по-добър от теб във всичко. Оттук идва гневът ти. Тор винаги е бил най-добрият сред нас и това те разяждаше отвътре. Ти си шибан предател.
Самаел повдигна вежди и го погледна предизвикателно.
- Аз можех да ви предложа много повече от това, което ви даде Тор. Имах знания, правех проучвания върху нас, върху нашето проклятие.
- Не. Не е проклятие - увери го Калеб. Гледаше втренчено Айлийн.
Самаел погледна Айлийн със своите почти бели очи и я погали по бузата. Тя се сви.
Калеб полудяваше, че не може да я защити. Имаше нужда от време, за да се измъкнат оттам. Как щеше да го направи?
- Сега не виждаш нещата така, защото си открил нещо, което да те успокои завинаги - прошепна Самаел. — Колко е мека... Наистина е красива. Както и да е, аз се надявах да открия поне формула, която да ни позволи да излизаме на слънчева светлина. - Микаил му подаде скалпел и той го прие невъзмутимо.
- Какво ще правиш? - пропита Калеб през зъби. - Недей да й правиш нищо, моля те. Направи го на мен.
- О, млъкни. Будиш съжаление - сряза го Самаел ядосано и насочи скалпела към него. - Знаех, че в кръвта са скрити формули, главоблъсканици, които, ако се разгадаят, могат да възстановят онова, което е увредено. Увредено като нас. Ние сме претърпели мутация.
- Убил си берсерки, измъчвал си ванири. Деца. Убил си Тор и Хаде - изкрещя Айлийн. Дръпна ремъците си и масата се разклати. - Недей да се прикриваш зад твоето желание да откриеш лек за вашия недостатък. Никой не ти вярва.
- Това не е целта. Целта е да се намери идеалната формула, която да възстанови нашата ДНК и да коригира нашето несъвършенство. Целта е да се превърнем в най-могъщия клан в света, след като можем да излизаме и на слънчева светлина. Ще бъдем непобедими. Ще бъдем господари.
- Локи те е изкушил и не си могъл да устоиш, нали? Направил си го от алчност. Всичко си направил от алчност. - Калеб го заплю. — Човек, който не може да спечели уважението на другите чрез собственото си поведение, винаги накрая иска да го направи чрез насилие. Тор беше водачът и ти пожела неговото място. Тор се влюби и ти пожела неговата жена. Тор имаше дъщеря и ти сега искаш дъщеря му. Тъжно е да преследващ винаги това, което не можеш да имаш...