- Кой ти каза, че не мога да имам Айлийн? Погледни се. -Приближи се до нея, хвана едната й гърда и я стисна. - Докосвам я и ако поискам, на минутата ще й вдигна нощницата и ще я изчукам пред очите ти. Няма да можеш да ме спреш. Ще ти хареса ли?
Айлийн изпита погнуса. Самаел нараняваше гърдата й, беше груб, а дъхът му миришеше ужасно. Разбра, че всичко това няма да приключи добре, ако не се случи чудо, ако не успее да влезе в контакт с някого... Не можеше да говори с ванири, нито с берсерки, оставаше й само... Рут. Рут беше специална. Бяха го казали както Дана, така и Адам. И двамата твърдяха, че притежава сила на съзнанието. Дали беше възможно? А Мария... Тази жена имаше развито шесто чувство. Ами ако опиташе и с нея?
Погледна Калеб. Зелените му очи излъчваха омраза. Чувстваше се безпомощен и беззащитен.
Да, Рут. Щеше да заложи на тази единствена възможност. Стисна очи и се изолира от онова, което правеше Самаел. Сега той докосваше другата й гърда и забиваше нокти в нея.
- Рут, аз съм Айлийн... и се готвят да ни убият...
Рут се събуди, заобиколена от двама берсерки. Не беше гола, просто спеше, опряна или по-скоро припаднала върху гърдите на единия от тях.
Други членове на клана също се събуждаха. Дана се приближи зад нея и й подаде ръка да стане.
- Момиче, този хидромед е... - каза Рут и хвана ръката й. Хвана се за главата и силно стисна очи. - Главата ми ще се пръсне.
- Така ли? - усмихна се Дана. - Ще бъдеш първият човек с махмурлук от хидромед.
Рут се усмихна и почисти роклята си с ръце.
- Пищят ми ушите - промърмори и разклати глава. Дана се учуди, когато чу това.
- Ами Айлийн? - попита Рут и си направи небрежен кок. -Сигурно приличам на дрипла.
- Не си в най-добрия си вид и имаш две смучки на шията - отбеляза Дана и скръсти ръце. - Айлийн изчезна зад онези храсти. Тръгна след брат ми. разбира се.
- Разбира се. - Рут прибели очи. - О, по дяволите...
- Толкова ли ти е лошо? - Дана й помогна да седне. Рут се олюляваше.
- Не, тоест... Никога не ми се е случвало.
- Какво усещаш?
- Това нищене... много ме дразни. — Запуши си ушите. -Нищене...
- Сякаш нещо се опитва да проникне в главата ми. Сякаш... Рут...
- Дана - прошепна Рут. - Усещам гласа на Айлийн...
- Какво? - Дана застана нащрек. Рут... Самаел хвана Калеб и мен.
- Какво? Айлийн. Това е гласът на Айлийн - повтори Рут. Стискаше главата си с две ръце.
- Чуй ме, Рут. Трябва да предупредиш дядо ми и Дана. Чуваш ли ме? Хванаха ни. На хълма Гластънбъри сме. Мисля, че се намираме в някакви тунели... Остават малко часове до изгрева. Ако не побързате, ще ни убият. Помогни ни, Рут. Предупреди хората.
Рут скочи като подгонена от дявола и хвана Дана за раменете.
- Какво има, Рут? Недей да ме плашиш.
- Айлийн... Калеб... Хванали са ги. Трябва да предупредим берсерките и да побързаме, преди да изгрее слънцето. Ще ги убият.
Ръката на Самаел беше повдигнала нощницата й и я драскаше по корема. Вампирът облиза моравите си устни и се възхити от изваяната й фигура.
- Искаш ли да видиш какво ще направя с нея, Калеб? Ще я изчукам тук, пред теб, само за да видя как страдаш. Ще ти хареса ли? - Очите му бяха кръвясали.
Калеб едва се контролираше. Кръстът, към който беше прикован, трепереше от силата му.
- На мен ще ми хареса — отвърна Айлийн с маска на безразличие. Имаше нужда от време.
Калеб обърна очи към нея.
- Не, Айлийн. Какво правиш?
Самаел я гледаше учудено. Погледът й беше студен и преценяващ. Ако не я познаваше, Калеб щеше да си помисли, че говори сериозно. Но той й имаше доверие... Айлийн замисляше нещо. Това щеше да я изложи на опасност и той не можеше да го позволи.
- Стига, Айлийн.
- Млъкни. Досаден си, Калеб. И вече ми писна от теб.
Самаел се изсмя недоверчиво.
- Винаги едно и също - продължи тя. - Ти си слаб и допускаш много грешки. Защо днес ме остави сама? Знаеше, че ни преследват, а ме изостави. Дори не ме предупреди къде отиваш. Не го правиш за първи път. - Сърцето на Айлийн се късаше, когато гледаше измъченото му изражение.
Калеб изстена. Дори юмручен удар в корема нямаше да го изненада толкова. Айлийн играеше, нали? Вече не беше сигурен.
- Ти би ли ме оставил сама днес, Самаел? — Погледна го съблазнително.
- Самаел, внимавай... - измърмори Микаил, слисан от поведението на Айлийн.
- Млъкни - нареди Самаел. — Не бих те оставил сама. Аз съм добър водач. Не допускам грешки.