- Не се съмнявам. Изглеждаш уверен и стабилен. Кажи ми, Самаел. Защо съм важна за теб? - попита го тя гальовно.
Самаел се поколеба. Играеше ли Айлийн?
- Какво целиш? - Самаел примижа и престана да опипва корема й.
Калеб наблюдаваше сцената, сякаш това не се отнасяше до него. Но не беше така. Ставаше въпрос за неговата саraid. А неговата саraid сега кокетничеше с убиеца на баща си, а него го отхвърляше.
- Микаил, обясни й - заповяда Самаел. - Баща ти ще ти каже. Айлийн прехапа езика си. Искаше да каже много неща на своя „баща".
- Преди две седмици, когато ти взехме кръв за последен път, разбрахме, че твоята ДНК започва да се променя. Това беше трансформацията, която чакахме от години. Самаел редовно опитваше кръвта ти.
- Вкусна е, между другото. Не си ли съгласен, Калеб? - Самаел се изправи срещу него и избухна в смях.
Калеб мълчеше.
- Последното вземане на кръв потвърди нашите подозрения - обясни Микаил. - След години търсене и опити най-накрая го имаме.
-Кое?
- Кръвта ти е антидот за нашия фотодерматит - каза Самаел и отново се обърна към нея.
- Моята кръв? - повтори тя, не можеше да повярва.
- Експериментирах с берсерки. - Самаел отново повдигна нощницата й и я погали по бедрата. - Те не са хора, а въпреки това могат да излизат през деня. Помислих си, че тяхната кръв би могла да ми даде отговорите, от които имах нужда. -Приближи лицето си до корема й и вдиша. - Толкова хубаво ухаеш...
- Продължавай — помоли го Айлийн.
- Не получихме от берсерките резултатите, които търсехме -увери я Микаил и се загледа в алабастровата й кожа.
- Експериментирах с хора. - Самаел облиза мястото около пъпа й. Тя потръпна, а той погрешно изтълкува това като удоволствие. Усмихна се доволен. - Хората са по-слаби от нас, кръвта им не подсилва нашите дарби, а просто засища глада ни. Тогава, когато вече бях напълно отчаян, се появи Хаде. - Погали дясното й бедро от вътрешната страна.
- Майка ми - потвърди Айлийн.
- Вече знаеш историята. Виктор вероятно ти я е разказал, преди да го убиете.
- Влюби ли се в нея?
Самаел се поколеба, преди да отговори.
- Тя ми беше изпила ума. Беше толкова съблазнителна. Начинът, по който се движеше, как се усмихваше, как отмяташе косите от лицето си. Тембърът на гласа й, бавен... провлачваше думите. Аз я дебнех. Проследявах я. Тайно я слушах. Побъркваше ме.
- Но тогава се е появил баща ми - каза Айлийн и вдигна вежди. Наблюдаваше реакцията на Микаил.
- Този негодник Тор... - промърмори Самаел, пусна крака й и изръмжа. — Той я взе.
- Искаш да кажеш, че майка ми го е избрала. Ти никога не си се представил пред нея. Никога не сте се запознали. Бил си страхливец.
- Това е неговият начин на действие - отвърна Калеб предизвикателно.
Самаел взе скалпела и без предупреждение го заби в бедрото й. Тя изтръпна, стисна очи и закрещя, докато остана без глас.
- Остави я, Самаел! Ще те убия! - извика Калеб.
- Вече ти казах да не си играеш с мен, Калеб. Нямам търпение. Това е, защото ме предизвика. - Започна да върти скалпела в крака на Айлийн. - Микаил, инжектирай му успокоително.
Айлийн стисна устни. Не искаше да му доставя удоволствието да изкрещи.
Микаил се приближи до Калеб и заби яростно една игла по средата на гърдите му.
- Са... Самаел — прошепна Айлийн. — Остави го. Той... е глупак, губещ. Не ме наказвай за неговите грешки.
Самаел вдигна поглед, за да види дали Айлийн казва истината. Извади скапела и загледа как кръвта изтича от плътта й.
Микаил изръмжа, като усети аромата й, но Самаел го предупреди, че ако се опита да я вкуси преди него, ще го убие.
- Когато Хаде и Тор избягаха, аз ги проследих. По-късно разбрах, че чакат дете. Казаха ми нашите хора, които работеха в Карпатите. Исках да те отведа с мен веднага щом се роди, но клановете там бяха много добре организирани и те закриляха. Тор разбра всичко, което се случваше с ванирите и берсерките. Разкри нашата организация и се върна, решен да предупреди клановете и да ги обедини. За щастие успях да им попреча.
- Аз им попречих - поправи го Микаил.
- Това няма значение - потвърди Айлийн. - Убили сте ги.
- След време - поясни Самаел. - Първото вземане на кръв от теб ми даде бегла представа какво би могла да правиш, когато мутираш.
- Какво мога да правя?
- Като видях, че Хаде и Тор са създали нещо като теб - продължи той гордо, - ги принудих да имат още деца, докато бяха затворени. И двамата се съпротивляваха. Исках да се уверя какво имам в ръцете си, а с теб можеше да се случи всичко, така че... Защо да не направя още няколко Айлийн?
- Не са могли. - Сълзите изпълниха лилавите й очи.
- Не. Не можаха - потвърди безизразно. - Опитах се да спя с майка ти, но тя не ми позволи и аз просто изгубих контрол. Само си спомням, че забих ножа си в корема й. След това вече не можеше да има деца.