Един върколак се строполи пред него с разпорено гърло и изцъклени очи.
Какво правеше той там. Щеше да умре.
Започна да отстъпва като страхливец. Можеше ли да избяга? Щеше да има други възможности да ги хване неподготвени... А ако не му харесаше да бъде със Самаел, можеше да отиде при Сет и Лусиян. Да. Трябваше да избяга.
Очите му се спряха на Адам, който се надигаше бавно и не го изпускаше от поглед. Този мъж внушаваше страх. Истински страх.
Адам кимна. Изглежда, му даваше разрешение да избяга и Микаил се усмихна благодарен. Изведнъж се сблъска с нещо много твърдо.
Ръмжене го събуди от илюзията.
Зад него един страховит берсерк с черна брада и дълга коса го гледаше с омраза в дълбоките си зелени очи.
- Ти трябва да си Микаил - каза сухо.
Кучешките зъби на Микаил се удължиха, а очите му станаха бели и кръвясали. Щеше да се бори. Ноктите му пораснаха. Щеше да го нападне, но берсеркът се приближи и го удари с юмрук в челюстта. Той полетя във въздуха и се удари в ствола на едно дърво. След като дойде на себе си, разбра, че това не е дърво, а тотем. Тотем с глава на вълк.
Берсеркът го сграбчи за шията и го вдигна с една ръка.
- Аз съм Ас, бащата на Хаде и дядото на Айлийн.
Лицето на Микаил се сгърчи от страх.
- Пус... пусни ме. Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш...
- Ще ми върнеш ли дъщерята? - Стисна го още по-силно за шията. - Къде е Айлийн?
- Не... не знам. Отведе я Сам... аел. Дъщеря ти.... Аз... аз не исках.
- Не си мисли, че искам да слушам обясненията ти. Представих се, за да отнесеш в ада името на този, който е отнел жалкия ти живот. Това е за Хаде.
Микаил изкрещя и започна да рита. Опита се да се освободи от хватката.
Ас вдигна бойната си брадва и с едно-единствено движение разполови тялото му.
Микаил разтвори широко очи и погледна надолу. Вече нямаше крака. Берсеркът беше отрязал половината му тяло под пъпа и сега кървеше като водопад.
- Погледни ме в очите - заповяда му Ас.
В последните секунди от живота си Микаил изгуби цялото си достойнство и погледна умолително Ас.
- Ще ви преследваме. Секти, общества, върколаци и вампири. Ще ви открием и ще ви върнем в изгнилата дупка, от която никога не е трябвало да излизате. Започнали сте война. Посрещнете си последствията. Това е за Айлийн.
Хвърли Микаил към небето и отсече главата му.
Ас погледна разсеченото тяло на Микаил и потърси Адам с поглед. Кимна и се присъедини към битката, която скоро щеше да бъде спечелена.
Калеб изтича и сграбчи Дюбв и Финбар, които защитаваха Самаел. Силата му се беше увеличила, гневът го зареждаше.
Дюбв и Финбар се изправиха леко смутени, но не можаха да спрат ударите, които се изсипаха върху тях.
Един от тези удари потъна в гърдите на Дюбв и го остави без въздух. Калеб насочи два пръста към лицето му и му извади очите.
Ванирът изкрещя от болка и хвана лицето си с ръце.
Финбар атакува в гръб, но Калеб се отмести и хвана ръката му, която стискаше нож. Удари го с лакът в лицето и му счупи носа. Взе ножа, скочи и го заби в гърдите му. После го разпори от горе до долу. Изправи се, пъхна ръка в гърдите му и му изтръгна сърцето.
Дюбв продължаваше да се гърчи от болка. Калеб застана пред него, с един силен удар проникна в гърдите му, премина през ребрата и достигна до гръбначния стълб. Издърпа го и го счупи. Едно парче остана в ръцете му. Изхвърли го невъзмутимо.
Самаел се опитваше да отвори междинната врата с паролата. Но някой я беше променил. Някой предвидлив човек, помисли си Калеб.
Самаел поставяше взрив при вратата.
Калеб го сграбчи за черната тениска и го хвърли на пода.
- Как дойде тук, по дяволите? Как са разбрали...? - Лицето му беше сгърчено от омраза и изумление.
- Къде е Айлийн? - изрева Калеб.
- Дали са ти стимулант - прошепна през зъби Самаел. Калеб изкрещя и го хвана за единия крак, но Самаел го изрита с другия. Извади ножа си и тръгна към ванира.
- Ще ти отнема всичко - изсъска Самаел. - Половинката ти е хубава и вкусна. Ще я направя моя, ще стане като мен. А ти няма да можеш да видиш всичко, което искам да сторя с телцето й.
Калеб го слушаше невъзмутимо. Не обръщаше внимание на думите му. Имаше цел - да разбере къде е Айлийн. За момента знаеше, че е жива.
- Ще й изрежа татуировката, която са ви подарили боговете. Хаде е за мен.
- Ти си се побъркал, Самаел. Хаде те мразеше и никога не ти е обръщала внимание. Айлийн се отвращава от теб и нека ти кажа, че ще ти е трудно да я задоволиш.
Засили се, изрита го и Самаел полетя назад. Калеб тръгна към него, заклещи го към стената и го хвана за гърлото.