- Учиш се. Ще се разбираме добре.
Изправи седалката и с един скок се настани на шофьорското място. Ейлийн, която продължаваше да трепери, го погледна със страх. Поне вече не беше върху нея. Не беше сигурна дали ще може да се отпусне. Да се отпусне? Вече никога в живота си нямаше да може да стори това, защото нямаше да има на кого да се довери. Не и в света на Калеб.
- Калеб, току-що те изпреварихме - каза гласът на Мену, който отекна в цялата кола. Предавателят беше от последно поколение. - Не можа да изчакаш, а, хитрецо? Трябваше да я опънеш, нали?
Калеб погледна Ейлийн, която отново беше скрила лицето си с ръце и се беше свила на кълбо с гръб към него. Гръб, който трепереше.
- Това, което правя с нея, не те засяга.
- Малък му е и е педал... Като всички вас... — извика Ейлийн, зачервена и бясна. - Гадни насилници... - добави тихо и сподавено.
Отвори вратата на колата, свлече се от седалката, падна на четири крака и започна да повръща. Чу как и тримата избухнаха в смях.
Калеб я изгледа много сериозно. Един мускул на долната му челюст трепереше неконтролируемо. Никой не го беше засрамвал така. Никой.
- Значи ти е малък... - добави Мену и сподави смеха си. Калеб мълчеше невъзмутим. Лицето му бе сякаш издялано от гранит, не отделяше поглед от нея.
- Открихте ли другия бодигард при боровете? - Продължаваше да я гледа съсредоточено. Докато тя повръщаше, той наблюдаваше как мускулите на гърба й се напрягат. - Изхвърлих го там.
- Да, това беше близнакът на онзи, с който се разправи Самаел. Внушихме му, че брат му се е влюбил в азиатка и ще се женят същата нощ в Лае Вегас, той — като Джон Траволта, а тя — като Оливия Нютън-Джон. Имаше фрактура на крака. Ще знае, че е от пътен инцидент. Заехме се и с прислугата. Сутринта, когато се събудят, ще си спомнят, че госпожица Ейлийн и господин Микаил са заминали спешно по работа и е възможно да отсъстват дълго време в търсене на нови клиенти. Разбира се, те трябва да продължат нормално живота си.
- Много добре. А тялото на Микаил и на бодигарда му?
- Скрити са под земята на собствения им дом. Всичко е под контрол. Калеб. Сега остава само да се разбере дали си способен да укротиш това зверче. Не е добре за репутацията ти на разбивач на женски сърца някоя жена да ти се подиграва така.
- Спокойно. Просто е развълнувана от това, което й сторих. Отново прозвуча смях.
- Ще се видим в самолета.
Той изключи предавателя и слезе решително от колата. Изглеждаше невероятно как момичето беше толкова смело в това състояние.
Ейлийн беше престанала да повръща, но още беше на коленете, опряна на лявата си ръка. Дишаше учестено, бледа и отпаднала.
Калеб я хвана за косата и я изправи. Тя си помисли, че ако продължава така, ще я остави плешива.
Отвори вратата до шофьора и я бутна вътре с един тласък. Ейлийн го проследи с очи, докато и той влезе в колата.
- Когато отидем в Англия, ще ти покажа колко ми е малък по всички начини, курво - процеди през зъби, докато включваше на първа скорост, за да запали.
Ейлийн не намери какво да отговори. Беше много изморена и я болеше цялото тяло. Единственото, за което можеше да се захване, за да се измъкне от този кошмар, беше фактът, че никой от тях не знаеше, че е диабетичка. Това беше нейният коз в играта. С малко повече късмет, когато престанеше да води досегашния обичаен и контролиран начин на живот, ако тялото й престанеше да получава инсулин, щеше да се разболее. Щеше да умре. Бъбреците й щяха да откажат, кръвоносните съдове на краката щяха да се запушат и да загуби чувствителност за болка. Можеше дори да се наложи да й отрежат краката. Можеше дори да ослепее. Тогава вече дорвте нямаше да имат нужда от нея, нали?
Като мислеше за това, стомахът й се бунтуваше още повече Но предпочиташе да умре, отколкото да се превърне в нечия курва, а още по-малко на чудовището до нея.
Светът изчезна от погледа й и тя зачака да дойде тъмнината.
3
Пътуването до Англия мина по-лесно, отколкото се очакваше.
Когато стигнаха до частния самолет, Ейлийн едва събра сили, за да отиде до стълбите за качване на борда. Успя само защото Калеб я буташе. Огледа се. Не знаеше нито къде се намира, нито дали все още е в Испания. Това ли беше първият самолет, в който се качваха?
Калеб я настани до себе си, далече от останалите трима, които крадешком й хвърляха похотливи погледи. Тя покриваше торса си, както можеше, но ранената ръка я болеше толкова, че едва успяваше да я повдигне. Сви се на кълбо и отново се обърна с гръб към Калеб. Трепереше. Климатикът в самолета беше твърде силен. Преди да затвори очи, трябваше да изтърпи Каал, който няколко пъти й се изплези, като въртеше езика си в кръг. Не можеше да заспи. Опитваше се, но не можеше. Ами ако се отпуснеше и установеше, че са я съблекли и...