Выбрать главу

Калеб изтича и извади от водата безжизненото тяло на Айлийн.

- Боже мой... Айлийн... mo chailin... - Прегърна я и започна да я люлее като бебе.

Постави ръка на челото й и проникна в главата й.

- Айлийн... Знам, че си тук, принцесо. Не се предавай. Бори се заради мен. Заради двамата. Знам, че ме чуваш. - Изнесе я от пещерата и полетя с нея в небето. Знаеше, че тя гасне с всяка секунда.

28

Три дни. Три дни, без Айлийн да реагира. Рут, Мария и Габриел се грижеха за нея сутрин. Дана, Мену и Каал - през нощта.

Дядо й и берсерките идваха при нея всеки ден и винаги си тръгваха тъжни и с наведени глави, защото виждаха, че състоянието й не се подобрява.

Калеб се възстановяваше в съседната стая. Мену се беше заел да ги храни венозно, но и двамата знаеха, че Айлийн се намира на някое много по-спокойно място и е необходимо нещо силно, за да я върне обратно. Беше в дълбока кома вече повече от седемдесет и два часа. Беше изгубила много кръв.

Преди да потъне в дълбок сън, Калеб заповяда да му източат много кръв, за да я прелеят на нея. Не спеше. Не спеше, откакто ги взеха и ги отведоха у дома, за да се грижат за тях.

Изкарваше деня в леглото, със затворени очи, в тъмнина. Тъй като Айлийн не го хранеше вече, не можеше да стои на слънце. Не говореше с никого. Дори с Мену, който се занимаваше с почистването и дезинфекцирането на раните му и вземаше от кръвта му.

В своята стая Калеб се опитваше да й вдъхне сили. Говореше с нея за всичко. Преди три дни в Тинтагел103 беше разрушил грубо бариерите й и тя нямаше сили да се съпротивлява. Знаеше, че неговата саraid ще се изгуби, ще се носи между този и другия свят, а той ще бъде нейната котва, за да се върне.

Разказваше й всичко, което беше видял от момента на своята трансформация, за живота преди боговете да се срещнат с тях в Стоунхендж. Разказа й как е ядосвал сестра си, когато са били малки, и как го е вбесявала тя.

Разказа й какво е почувствал първия път, когато я видял през прозореца в дома й в Барселона. Колко се разкайва, че се е отнесъл толкова лошо с нея. Колко се разкайва, че не се е разкрил пред нея, както е заслужавала.

Айлийн беше придала отново смисъл на живота на всички безсмъртни, които бяха отегчени от дългото си съществуване. Нов смисъл на това да отхвърлят Локи и неговите изкушения. Беше доказала, че могат да се променят, че могат да се обединят и да се борят заедно за едно общо благо, макар че ставаше въпрос за кланове, които са били във вечна вражда. Айлийн им показа, че за любовта няма бариери, нито закони, нито раси. И че всичко е възможно.

- Аз бях много привързан към Тор - обясняваше й Калеб. — За мен той беше пример, който да следвам, и макар че кланът уважаваше както него, така и мен, всичко, което знаех, го бях научил от него. Ти си като него, Аилийн. Не можеш да се предадеш. Защото знам, че съм се променил през тези дни и всичко добро, което започнаха да виждат другите в мен, го дължа на теб. Ти ме направи по-добър човек и вече няма да мога да продължа живота си, ако теб те няма. Можеш ли да си представиш каква дарба си ми подарила? Мога да отново да ходя под слънцето, alainn. Ти си моят най-хубав подарък, най-голямата изненада. А аз как ти се отплащам? Попадам в клопка и те излагам на опасност. Аз съм глупак.

- Калеб?

Той се вцепени. Айлийн му говореше.

- Калеб, не спирай. Продължи да ми говориш. Ти си, нали?

- Да, то сhailin. - Очите му бяха затворени, но сълзите се стичаха въпреки това.

- Не знам... не знам как да те намеря. Гласът ти е като балсам.

- Айлийн? Къде си? Защо не се върнеш при мен?

- Не знам как. Покажи ми. Води ме.

Калеб събра сили и стана от леглото. Нямаше да загуби мисловния контакт, каквото и да става. Отвори вратата на съседната стая и влезе в нея, като се олюляваше. Айлийн лежеше неподвижна и бледа в леглото. Белите чаршафи не прикриваха прекрасното й стройно тяло. Беше малко отслабнала, но той продължаваше да я намира за красива.

Коленичи до нея и хвана ръката й. Опря чело в нея.

- Аилийн, положи усилие, заради мен. Имам нужда от теб. Следвай гласа ми.

- Студено ми е.

- Не, мила. Моят глас ще те стопли. Аз ще те стопля.

- В един коридор съм и не знам коя врата да избера... Изгубила съм се.

- Избери моята. Моята врата.

- Каква е тази врата? Какво има зад нея?

Сърцето на Калеб се късаше. Видя как две сълзи падат върху белия чист чаршаф. Бяха негови.