Това беше достатъчно за Калеб. Притегли я към себе си и обходи устата й умело и всеотдайно. Постави я да легне. Под него. Устата и езикът му заличиха съзнанието й, възбудиха я и започнаха да я изтезават. Покри с ръце гърдите й и започна да ги гали с благоговение.
Не беше способна да обича този мъж повече, отколкото го обичаше. Искаше да изкрещи това.
Калеб си свали панталона с едно движение и пенисът му изскочи в пълното си великолепие. Намести се между краката й и се отпусна върху нея с цялата си тежест.
-Айлийн, толкова силно се нуждая от теб... Никога повече не ме оставяй - помоли я с насълзени очи.
- Няма - отвърна тя. Гледаше го втренчено в очите.
- Сърдиш ли ми се? - Облиза шията й като котарак.
- Да се сърдя?
- Отново проникнах в главата ти. Онази нощ си тръгнах, без да те предупредя, без...
- Шт... - Тя постави пръст върху устните му. - Не си постъпил зле, Калеб. Онази нощ са те излъгали. Всеки друг би се хванал в капана. Но никой не говори за това сега. Всички казват, че няма по-силен и смъртоносен воин от Калеб от Британия. Това говорят. Ванири и берсерки. А аз, като твоя саraid, се гордея с теб. Ти се бори за мен. Воюва за мен. И ме спаси. И проникна в съзнанието ми отново. Благодарение на това съм тук с теб. Как бих могла да ти се сърдя? Искам да възстановиш мисловния контакт с мен. Нека се слеем, Калеб. - Айлийн разтвори още малко крака.
- Айлийн, толкова много ми харесва това, което казваш. Калеб наведе глава и облиза гърдите й. Трепереше от силното желание, което чувстваше към нея. Забеляза лек белег върху лявото хълмче.
- Той те ухапа тук - изръмжа като ранено куче.
- Да. — Айлийн преглътна.
- Аз ще залича този спомен, mо leannan. - Отвори уста и засмука нараненото място. Ближеше я и я целуваше с внимание и всеотдайност.
Айлийн движеше бедрата си от удоволствие. Искаше той най-после да проникне.
Плъзна ръка между телата им и хвана пениса му. Той подскочи в ръката й. Гореше. Нежен и твърд.
- Калеб...
- Мила. - Хвана я за китката и отмести ръката й от члена си. -Недей да правиш това, или няма да издържа дълго.
- Няма нищо - отвърна тя.
- Напротив. - Плъзна устни по улея между гърдите й и се спусна надолу, като я целуваше чувствено, докато стигна до пъпа й. - Какво още ти стори Самаел?
- Ни... нищо. - Беше се разгорещила, а той щеше да я побърка.
- Не мога да понеса, че те е наранил — прошепна той върху корема й.
- Калеб, не ме боли това, което ми стори той. Ти ме излекува.
- Аз? - Продължи да се спуска към триъгълника с черни къдрици. — Кажи ми как.
Айлийн го погледна в очакване.
- Но това вече е минало - увери я той и я ухапа нежно по вътрешната част на бедрото.
-Кое?
- Живея, за да ти служа, любов моя. - Разтвори още краката й. Раменете му не й позволяваха да ги събере. - Няма нещо, което да не съм готов да сторя за теб. Няма. - Усмихна се и наведе глава, за да я погали с език между краката.
Айлийн започна да мята главата си встрани. Беше го хванала за косата. Дишаше трудно. Стенеше от удоволствие. Отчаяни викове излизаха от гърлото й.
Калеб проникна с език в нея и я обходи отвътре.
- Искам да те чуя да стенеш, Айлийн.
- Калеб, вече... вече го правя...
- Не е достатъчно. - Погълна я с уста, устни, зъби и език. Айлийн беше толкова мокра, че мислеше, че се разтопява. Извиваше задните си части нагоре-надолу, а когато вече настъпваше кулминацията... Калеб удължи още повече кучешките си зъби и я ухапа, като забоде дълбоко резците си в нея.
Айлийн го сграбчи и дръпна косата му. Заби пети в дюшека и се изви към него. Изкрещя с изненада и облекчение.
Калеб поглъщаше жадно всичко, което тя му даваше. Нейният мед и нейната кръв. А Айлийн чувстваше как той става по-силен с всяка глътка. Мисълта, че го съживява, я възбуди още повече.
Калеб се изпълваше с щастие и радост от това, че доставя удоволствие на своята саraid, и виждаше как тя се отпуска с него.
Продължи да я ближе, докато спазмите от нейния оргазъм престанаха. После прокара език, за да почисти струйката кръв, която се стичаше между краката й, и така затвори раната.
Изправи се и се намести между краката й.
- Заболя ли те, leannan?
Айлийн още се връщаше от небесата.
- Не... не. - Тя преглътна и се загледа в него. - Калеб, изглеждащ много добре сега.
Калеб се усмихна, изцяло отдаден на нея.
- Ти ми даваш живот. Даваш ми светлината на слънцето. Чувствам, че нищо, което мога да ти дам или да направя за теб, не може да се сравни с подаръка, който ти ми даде. — Целуна я и опря чело в нейното. - Бях мъж, отдаден на една кауза. На войната. - Направи един тласък между бедрата й и плъзна главичката на члена си сред нейната влага. Тя потрепери. Той също. - Не знаех какво е да обичаш.