- А... сега знаеш ли? - Погали носа му с нейния, съучастнически и нежно.
Калеб се съгласи като страдалец.
- Поеми ме в себе си, мила - заповяда й и взе лицето й в ръце. Ръце на воин, целите в белези. Изглеждаха още по-силни на фона на красивото и крехко лице.
Айлийн потвърди с потънали в сълзи очи. Хвана го с ръка и го насочи към входа си. Калеб изстена, а тя изсъска. Ухапването я беше направило много чувствителна, но по-скоро щеше да се остави да я убият, отколкото да го спре.
- Поеми ме - каза й той, докато проникваше до най-дълбоките места.
Айлийн разтвори още повече крака, за да го намести по-добре и да го улесни в проникването. Хвана задните му части и заби нокти в тях, водена от усещането за пълнота и крехкост, предизвикано от мощните му тласъци.
- Знаеш ли, Калеб? Знаеш ли какво е любовта? - попита го тя и го целуна по брадичката сред разтърсващи конвулсии.
Калеб не й позволяваше да обърне лицето си или да отмести поглед. Искаше да я гледа, докато я обладаваше. -Да.
- Откъде знаеш?
- Защото... защото те обичам, Айлийн. Ти ме научи как да го правя.
Айлийн затвори очи, за да могат сълзите да излязат и да престанат да замъгляват погледа й. Калеб беше красив. Черната му коса падаше върху нея. Тя я хвана с една ръка, а с другата го галеше по бузата.
- Кажи го пак.
- Обичам те. -Пак.
- Обичам те, мила. Искам те. Имам нужда от теб. Обожавам те. - Тласъците бяха все по-силни.
- Обичам те, Калеб - каза тя и доближи лице до неговото.
- Как е възможно?
- Има обяснение. Луда съм. - Тя се усмихна и прехапа устна.
- Кажи го пак.
- Обичам те. Об...
Целувката, в която потънаха, беше почти смъртоносна. Не можеха да си дадат повече от това, което си даваха в този момент. Калеб беше хванал лицето й.
- Всеки момент ще... - засмя се той и отново си пое дъх. -Да. И аз...
- Нахрани ce, саraid. - Проникна в нея по-грубо. Знаеше, че приближават кулминацията.
На Айлийн й причерня пред очите, а зениците й се разшириха. Хвана го за косата и го дръпна към себе си. Потърка нос в шията му. Калеб потрепери от очакване. Тя заби кучешките си зъби в неговата плът и започна да пие. И двамата изпитаха оргазъм. Съзнанието им се отвори, споделиха мисли, потребности, мечти и желания.
Беше нощ на оргазмите. Следваха един след друг и ги извисиха до невероятни нива на удоволствието.
Калеб продължаваше да поклаща нежно задните си части, проникнал в нея. Укротяваха се взаимно с думи и сладки целувки.
- Не се затвори към мен - каза й учудено Калеб. -Нито ти.
- Ти си луда по мен. - Повдигна едната си вежда като пират и Айлийн избухна в смях. - Не забравяй това.
- Не се надувай.
- Аз съм луд по теб, малката, и няма да го забравя.
- Значи... караниците приключиха? - попита тя и го погали по брадата.
- Не знам. Помиренията ми харесват - прошепна той и я ухапа по меката част на ухото.
Плъзна пръст между веждите й, по носа й, погали устните й и спря в палавата трапчинка на брадичката й.
- Is comb lium thu, mo ghraidh104 - каза той и я целуна по устните.
- Is comb lium thu gle mhor, mо ghraidh105 - отговори тя и отвърна на целувката.
- Завинаги?
- Докато продължава вечността.
Когато съмна, Калеб я взе на ръце. Бяха завити само в чаршафите от леглото. Летяха заедно през светлото небе, безоблачно и синьо. Колкото по-високо се издигаха, толкова повече слънцето придаваше загар на кожата им.
Айлийн се притисна до него. Не пропускаше нищо от полета. Очите на Калеб изглеждаха много по-светли сега, на слънчева светлина.
Калеб можеше да излиза на слънце. Това беше дар от нея.
- Да, мила. Ти ми даде всичко - прошепна той в ухото й. Айлийн се усмихна нежно.
- Къде отиваме?
- Искам да ти покажа каква ще е твоята роля в нашето общество.
- Търсил си ми работа? — Не можеше да повярва.
- Не. Просто се замислих за онова, което ми каза. - Спуснаха се към един хълм, заобиколен от потрепващи диви цветя.
Айлийн огледа учудено мястото. Беше прекрасно.
- Защо дойдохме тук?
- Тук - каза той и я прегърна, долепен за гърба й - ще бъде построено твоето училище.
- Какво?
- Представи си една красива сграда, с цветове в тон с околността. Вътре ще има множество деца, които ще искат да чуят своята нова учителка.
- Но, Калеб. - Тя се обърна и го хвана за брадичката. - Аз не мога да обучавам обикновени деца. Не., не мога. Необходими са разрешителни... Родителите могат да се усъмнят в мен. Кучешките ми зъби, цветът на очите ми... Не...
- Шт - постави пръст върху устните й. - Не говоря за човешки деца. - Калеб се забавляваше, като гледаше обърканото й изражение. - Помниш ли, когато спомена пред мен, че ако можеше да преподаваш, би започнала от нас?