Самаел стана неспокоен.
- Не беше по собствена воля, maru18 Беата.
- Така ли? - настоя тя. - Тогава искаш да кажеш, че не си знаел какво правиш. Спънал си се и без да искаш, си забил кучешките си зъби в него.
Тонът й беше укорителен и тя очевидно не очакваше отговор, а съгласие и мълчание от негова страна.
Самаел стисна зъби и кимна. Косата падна върху лицето му. Ейлийн беше убедена, че не се чувства засрамен, но сведе глава, за да не изгледа тази жена с цялата омраза, която явно чувстваше. Очевидно не понасяше заповеди.
- Разкайваш ли се, Самаел? — отново попита Беата.
-Не, не се разкайвам и ако можех, бих го направил отново, таги.
- Това е неуважение към нас, към Калеб. Той дълго обмисля как да се действа в тази операция. По-късно ще се разправяме с теб. Ще бъдеш затворен в стаята за гладуване - заключи Беата. - Знаеш как се наказва неподчинението. Няма да оставим това без последствия.
Самаел кимна превзето в знак на съгласие.
- Калеб - продължи Гуин. - Това ли е убийцата?
Ейлийн не можеше да види лицето му, но усещаше силния поглед на мъжа върху себе си.
- Да, rix - отвърна Калеб хладно.
- Проникна ли в съзнанието й? Наистина ли е създание без скрупули?
Калеб вирна брадичка и кимна утвърдително.
- Да, нямам никакво съмнение, но все още не го е показала пред мен. Микаил я е обучил добре. Притежава умения, свързани със съзнанието, и не позволява да проникват в главата й.
- Ти поиска пред Съвета Wicca19 двамата със Самаел, тъй като сте лично свързани с Тор, да бъдете единствените отговорни за залавянето на тези две лица — каза Беата. - Трябва ли да разбирам, че и ти не си успял да овладееш ситуацията? Да не би да си изгубил контрол над операцията? Върна се само с единия от тях.
Ейлийн се усмихна на властния и непреклонен тон на тази тайнствена жена. Щяха ли да я убият, ако кажеше, че грешката на Калеб със Самаел се дължи на това, че той се забавлява твърде дълго с нея, като я опипваше и заплашваше в стаята й? Или ако кажеше това, всички щяха да избухнат в унизителни аплодисменти, предназначени за него, като герой?
Калеб погледна изтормозеното тяло на Ейлийн и се упрекна за времето, което беше загубил с нея на горния етаж. Но просто не бе могъл да го избегне. Тялото й го зовеше, както магнитът зове метала.
- Добре - продължи жената, тъй като той мълчеше. - Смяташ ли, че все още можеш да се заемеш с нея? Смяташ ли, че действително може да бъде полезна за нашите проучвания и за обезвреждането на обществото на ловците?
- Мисля, че докато не я подчиня, няма да мога да изтръгна нищо повече от нея. Но тя ще ни бъде полезна, и то много. Тя разполага с целия списък с контакти на баща й, знае процедурите, които се спазват. След като открием всички замесени, ни остава само да се мобилизираме, за да ги хванем заловим.
- Но всички можем да пием от нея и да разберем какво крие от нас и какво знае, нали? - попита Самаел и го изгледа крадешком.
Калеб го погледна предизвикателно. Самаел не можеше просто да посегне на Ейлийн. Щеше да я убие. Този ванир беше неконтролируем в желанието си за отмъщение. Дали и той щеше да е същият спрямо Ейлийн? Щеше ли да загуби контрол, когато бъде с нея? Само като си помислеше каква наслада щеше да изпитва с тялото й, членът му отново се втвърдяваше.
- Самаел - каза Гуин. - Ти си нарушил принципите на поведението на ванирите. Мнението ти сега няма значение.
Калеб се усмихна вътрешно.
- Шибай се, копеле - каза Ейлийн през зъби.
Шестимата се изправиха едновременно от креслата си, когато чуха думите на Ейлийн. Кръвта на Самаел нахлу в очите му и те станаха изцяло червени.
- Спокойно, Самаел - каза Калеб и го задържа с ръка. Изкриви устни в усмивка. - Много е цапната в устата... - поясни пред Съвета притеснено. Не беше необходимо да я оправдава, но го правеше.
- Забелязваме — посочи Гуин. - Разкажи ни как ще я накажеш?
- За жена като нея — обясни Калеб с остър и деспотичен тон — първият удар ще бъде да се превърне в нещо, което е мразела и е помагала да бъде унищожено. Тъй като преградите в съзнанието й са доста стабилни, трябва част от енергията, която ги поддържа, да се разпръсне.
Присъстващите в залата слушаха със затаен дъх обяснението му.
- Ще стане моя робиня.
Събраното множество избухна в смях и аплодисменти.
- Виж ти, Ейлийн - каза жената, наречена Беата. - Това вече наистина боли, нали? Да си легнеш с най-големия си враг, да станеш като него и за капак на всичко да предадеш твоите хора. Аз не бих могла да издържа - каза откровено. - Но мисля, че на никоя от жените, събрани тук, не й е мъчно за теб.