Всички избухнаха в аплодисменти, а Ейлийн притисна още по-силно гърдите си с ръце, за да се стопли. За тези хора сексът беше фикс идея. Трябваше да чувства страх, а усещаше единствено гняв от невъзможността да докаже истината. Каква разлика имаше между тях и вампирите?
Беата се обърна, отиде до креслото си, седна и отново покри главата си.
Членовете на Съвета погледнаха Калеб и кимнаха. Позволяваха му да я отведе, за да стори с нея онова, което иска.
Той я хвана за лакътя и я накара да се обърне. Тя едва имаше сили да ходи. За първи път Калеб си даде сметка колко лошо се бяха отнесли с нея. Бузата й беше подута и посиняла, горната устна, сладката горна устна, също беше леко възпалена. Китката й беше счупена. Беше се борила с болката, без да се оплаква, без да покаже слабост. Истинска амазонка.
Зла амазонка.
Жестока, лоша, убийца.
Не можеше да си позволи да изпитва угризения за онова, което беше сторил с нея. Не, нямаше да изпитва.
— Тръгваме - бутна я той, за да върви до него.
- Къде ме водиш?
- Според много жени те водя направо в рая. Но за теб може да се окаже чистилището.
Когато Калеб й се усмихна, можеше да се закълне, че видя кучешките му зъби. Наведе глава и завлачи крака към своето чистилище. Цялото тяло я болеше. Имаше нужда от много сили, за да изтърпи Калеб.
Вървяха по толкова дълъг коридор, че изглеждаше безкраен. Когато реши, че вече са пристигнали, на пътя им изникна стълбище с поне двеста стъпала за изкачване.
Тя не можеше да направи нито крачка повече. Раните по краката я боляха твърде много. Подпря се на стената под една факла и затвори очи.
- Сега пък какво ти става? - попита той раздразнено.
- Не мога да вървя повече.
Калеб плъзна поглед по невероятните й крака и го спря върху малките й женствени ходила. Имаше червенини и рани между пръстите, както и възпалени ранички около петите.
- Продължавай - каза той.
Тя отвори очи и го погледна невиждащо.
- Казах ти, че не мога, кучи...
Калеб постави едната си ръка под коленете й, а другата обви през кръста й. Взе я на ръце, сякаш тежеше колкото чувал с перушина.
- Сякаш е първата ни брачна нощ - каза той цинично.
- С тази разлика, че никога няма да бъда твоя жена - възрази тя.
- Не искам да си моя жена. Никога не бих обичал човек като теб - изгледа я косо. - Просто искам да те чукам.
Ейлийн беше изненадана. Суровите му думи контрастираха с начина, по който я беше вдигнал. Беше я поел нежно, а не грубо и безчувствено. Тялото му беше топло. Меко казано топло. Беше истинска клада... Несъзнателно се сгуши в него, напук на всичките си принципи.
Значи щеше да я притежава, независимо дали иска или не. Изведнъж й стана много студено. Беше толкова премръзнала, че имаше нужда от одеяло, за да се стопли. Вместо това до нея беше мускулестото, стегнато и горещо тяло на Калеб.
Беше изненадана и от това, че всеки път, когато той я докосваше, изпитваше странното чувство за убежище. Как беше възможно? Той щеше да се възползва от нея. Той смяташе, че тя е негов враг, убийца. Беше я наранил физически. Щеше ли да се отнася така с нея, ако бяха в друга, напълно различна ситуация. Как можеше да си мисли за това сега?
Тя не желаеше да усети аромата му. Ах, как хубаво ухаеше. Миришеше на гора и нещо подобно на „Алюр" на „Шанел". И на мъж. На истински мъж.
Тя не искаше да затвори очи, нито да опре глава на рамото му, но го направи. И го направи, като се чувстваше напълно отпусната ръцете му. Неговите умения ли бяха това? Той не можеше да чете в съзнанието й, но можеше да я подтикне да направи каквото пожелае? Това ли беше?
- Ти ли ми внушаваш да се държа така? - попита го тя, без да може да се откъсне от него. Беше обгърнала с ръце врата му и говореше с устни, долепени до шията му.
Членът на Калеб беше толкова твърд, че всеки момент можеше да застреля някого с копчето на панталона. Момичето беше нежно и същевременно предизвикателно. Правеше го нарочно.
- Да не би Самаел да те е ударил по главата и аз да не съм забелязал? - отвърна й той с усмивка.