Дана погледна изненадано Калеб.
- Сложи й намордник — предложи тя и повдигна вежда.
- Повярвай ми, ще го направя - отвърна той. - Всичко наред ли е, сестриче?
Да, Ейлийн беше познала. Приличаха си, защото бяха брат и сестра.
Дана пое дълбоко дъх и рязко издиша.
- Идвам да ти кажа, че не одобрявам това, което ще правиш -изгледа го продължително, без капка уважение.
- Не го одобряваш? - каза той и се усмихна. - И какво? -Помниш ли mamaidh20?
Калеб пребледня, когато чу това.
- Ако я помнеше - продължи Дана, - нямаше да направиш това, което си намислил, и още по-лошо - ако я държиш при теб против волята й, ще застрашиш всички ни.
- Няма от какво да се страхуваме. Тя никога няма да излезе оттук. Дана.
- Това е жена. - Скръсти ръце и я изгледа от глава до пети. -Никога не подценявай една оскърбена жена.
- О, моля те...
- Не е там въпросът - изсумтя тя. - Искаш да си припомниш онова, което изживя майка ли? В ролята на Гал ли ще бъдеш?
Тъжен спомен нахлу в ума на Калеб. Съзнанието му го пренесе назад във времето, когато все още беше човешко същество, едва на четиринайсет години.
- Мамо, къде те водят тези мъже? - попита, докато наблюдаваше мъжете с червени поли, сандали, метални ризници и щитове.
Дана го държеше за ръка, разплакана и с изцапано лице. Тя беше само на десет години.
- Не се притеснявай за мен, миличък - отвърна майка му. -Където и да съм, винаги ще се грижа за вас. Винаги ще ви обичам с цялото си сърце.
Наведе се и ги прегърна едновременно. Зад нея много други жени правеха същото с децата си.
Висок мъж с дълга брада и червеникава коса се доближи и я хвана властно за ръката.
- Тръгваме.
- Остави ме да се сбогувам с тях - помоли го тя.
- Вече няма да си майка, няма да си съпруга, сега си само моя робиня - сряза я той, като я гледаше похотливо.
- Гал, ти си гаден предател - каза Калеб с детския си глас и с пълни със сълзи и омраза очи.
- Майка ти е моята награда за това, че бях съобразителен и застанах на страната на по-силните, Кал. - Изгледа го от глава до пети и добави: - Скоро ще служиш на нашите войски, а след няколко години сестричката ти...
- Остави ги на мира — извика майка му. Гал я зашлеви и я просна на земята.
Калеб се хвърли на врата му и го заудря по главата. Но Гал беше висок човек и ръцете на Калеб не можеха да го наранят. Гал го сграбчи за косата, хвърли го и тялото на детето се преметна във въздуха.
- Утре ще дойдат за вас - каза Гал и повлече майка му.
- Мамо... Не... Мамо...
Мъжът издърпа майка му, качи я в една кална и мръсна каруца и я отведе в римския лагер.
Мъглата на миналото се разпръсна и Калеб се върна в настоящето. Разтърси глава, за да прогони болезнения спомен. Имаше обаче неща, които винаги щяха да го преследват.
Погледна Ейлийн и се замисли над думите на сестра си.
Ейлийн издържа погледа му. Чудеше се къде се беше отнесъл през последните няколко минути.
- Върви си, Дана - помоли той.
- Това не е хубаво. Това поведение е в разрез с ценностите на ванирите — упрекна го тя и опря показалец в рамото му. - Ако искаш, я накажи, но не я обвързвай с нас. Дай й заслуженото, убий я или я пусни на свобода, но недей...
- Защо не? - попита той през зъби.
- Защото, ако си легнеш с нея и я трансформираш, няма да можеш да живееш, като знаеш, че ще зависи вечно от теб. И какво ще стане, когато откриеш твоята сагaid21? Много добре знаеш какви са отношенията в двойката ванири. Тя няма да го понесе и накрая ще се превърне в...
- Престани, Дана. - Хвърли й изпепеляващ поглед. - Решението е мое.
- Няма смисъл да се жертваш по този начин - прошепна тя тъжно. - Знаеш, че това, което ще направиш, не е добро. Сърцето ти на келт, не само ванирът, ти казва това. Да не би да искаш да бъдеш наказан? Искаш да се самобичуваш, за да се почувстваш по-добре?
- Не. Искам само да отмъстя за Тор.
- Аз го обичах колкото теб. Беше ми като брат, знаеш това. Можеш да отмъстиш, без да се налага да поемаш вина и да се обвързваш с нея. Рано или късно тя ще ни предаде. Предай я на Съвета и те ще решат. Трябва само да пият от нея и всичко ще се изясни.
- Ще я убият - каза той и погледна крадешком Ейлийн. - В момента, в който опитат от нея, ще я убият.
- И така ще си плати, нали? - попита объркано Дана. - Не искаш ли да умре? Това е най-добрият вариант. Тя е убийца.
- Убеди го - обади се Ейлийн. - Убийте ме. Моля ви, убийте ме. Дана вдигна вежди и погледна Калеб.
- Май само ти не виждаш очевидното? А ти, кучко, няма ли да се бориш за живота си?
- Не мога да се боря за нещо, над което нямам контрол - каза Ейлийн сурово. - И не мога да се боря, когато никой не ми вярва. Явно вие вече сте произнесли присъдата още преди да ме познавате.