Ейлийн огледа торса му. Нямаше окосмяване. Мускулите му бяха оформени по начин, който трябваше да бъде забранен. Нито грам тлъстинка. Загоряла кожа, масивен и здрав гръден кош. Коремните му мускули се очертаваха като блокчета шоколад. Раменете бяха невероятно широки и заоблени. Кръстът му беше тънък. Имаше тъмно къдраво окосмяване само под пъпа, което се спускаше по права линия до... Господи, панталонът му щеше да се пръсне.
Зелените му очи я поглъщаха.
Ейлийн беше слаба и безпомощна в неговото легло. Не можеше да движи ръцете си, откакто той ги беше вдигнал над главата й. Но когато видя как я гледа, с какво желание, с какъв глад, се почувства едновременно силна и уплашена.
Бицепсите му се очертаваха, дори без да свива ръце. А ръцете му бяха мускулести, с черни косми, мъжествени и силни.
Калеб коленичи върху леглото и се загледа в белите й шорти.
- Махни ги - нареди й с дрезгав глас. Искаше тя да участва. Искаше да изглежда, сякаш тя го подканя.
- Не - прошепна тя и поклати глава.
- Ейлийн. - Гласът му стана по-тих и той покри едната й гърда с разтворена ръка. - Махни ги.
Тя почувства изгаряща топлина. Не искаше да изпитва удоволствие, но топлината се концентрира в слабините й и вътрешността на вулвата й започна да пулсира.
Заслепена от желание да почувства близостта му, тя свали ръце до шортите си. Пъхна палците си под тях и ги смъкна. Остана гола. Беше ужасена от себе си, но тялото й очевидно имаше независим живот.
Сърцето на Калеб заби бързо. Какво му ставаше? Беше развълнуван като неопитен младеж.
Къдравото окосмяване по слабините на неговата робиня се появи пред него като първия изгрев, на който се наслаждава от векове насам. Пое дълбоко дъх и затвори очи. Ерекцията, която дори само интимният аромат на Ейлийн предизвика у него, беше твърде внезапна и бурна, за да я контролира.
Ейлийн го гледаше с желание, докато събуваше боксерките си до коленете. Правеше го бавно, сякаш ръцете не я слушаха.
Тя беше прекалено красива. Твърде нежна за звяр като него. Кучешките зъби изскочиха в устата му и от гърлото му се разнесе победоносен рев. Стисна гърдата й и плъзна другата си ръка към парчето плат, което се плъзгаше по прасците й, и го разкъса. Това беше единствената дреха по нея. Вече нямаше нищо.
Ейлийн се уплаши от първичната му реакция и задиша учестено. Излезе от транса, в който смяташе, че е била въведена. Огледа голотата си и изпита отчаяние. Беше загубена.
Калеб се изправяше до нея като животно, готово да възседне женската. Гледаше я като луд с мания за притежание, а тя никога не беше имала взаимоотношения с луди, нито с хора с мания за притежание, нито с представители на противоположния пол. Никога не се беше чувствала привлечена от мъж. Унизително беше да знае, че Калеб. нейният враг, нейният похитител, има такава власт над нея.
Може би защото все още й се искаше да повярва, че той не е това, което изглеждаше. Сега обаче беше извън контрол.
— Разкопчай ми панталона, курво — нареди той и тя заби поглед в слабините му.
— Върви по дяволите, чудовище - изкрещя, като се бореше с желанието да се подчини. Обидата бе прекалено груба, прекалено болезнена.
Той изръмжа и й показа кучешките си зъби. Изправи се, разкопча си колана и го хвърли на леглото. Разкъса панталона си, както беше сторил с шортите й, които сега лежаха на пода.
Дългият пенис, пулсиращ и дебел колкото китката му, се вдигна до пъпа му. Тя не разбираше много от размери и видове, но неговият вероятно беше от огромните. Колко ли беше дълъг?
Двайсет и пет сантиметра? Нещо такова можеше ли да проникне в нея? Беше твърде голям. Гъсти черни косми покриваха горната част на пубиса му. Пенисът беше с тъмна кожа, като загорялото му тяло, и вените му се очертаваха. Главичката бе бледорозова и влажна.
С всеки поглед, който той хвърляше към тялото й, онова нещо сякаш нарастваше все повече.
- Казах ти да ме наричаш „господарю". - Качи се на леглото и я изгледа отвисоко, прав, като сражаващ се воин.
Този мъж беше невероятен в своята голота. Краката му бяха толкова силни, с оформени едри мускули. А лицето му... можеше да внушава страх, но не и на нея. Устните му, очите, скулите, носът... мъжествено лице, но излъчващо уязвимост, като на дете. Именно това я обезоръжаваше. Той искаше да бъде агресивен, но някой с ангелско лице като неговото не можеше да е толкова зъл. Или можеше?
- Защо правиш това? - попита го тя със сподавен от вълнение глас. - Наистина ли си чудовище? Да ме уплашиш ли искаш?
Калеб не й отговори. Искаше да потъне в нея, до най-дълбокото място, до което тялото й го допуснеше, и още по-навътре. Тази жена можеше да го погуби.