Женственото й ухание беше самото изкушение. Тялото й беше като на сирена, а погледът й, в името на Аталаите22, го разтапяше. Разтопяваше леда. в който беше обвил сърцето си, за да не може никой да го заплени.
Тя беше убийца. Ейлийн - убийца, а той - звяр.
Можеха да се допълват.
Сега тя трябваше да понесе онова, което той щеше открие, а той щеше да се наслаждава на нейната безпомощност. Щеше ли да се наслаждава?
- Да, Ейлийн - каза с кадифения си глас. — Аз съм чудовище и за разлика от теб, не го отричам. Нека ти покажа.
Коленичи пред тялото й и постави ръце под коленете й. Повдигна ги, като я накара да сгъне краката си и ги разтвори леко, за да види най-интимните й части.
- Не. - Тя се опита да събере краката си.
Малките срамни устни на вулвата й бяха подути, влажни и пулсиращи.
-По дяволите! - каза той доволен, докато масажираше пениса си нагоре-надолу пред учудения й поглед. - Вече си готова.
- Не, Калеб. Не... Не съм готова... Аз никога... - Сега вече беше много уплашена.
- Шт... — каза той и се намести между краката й. - Успокой се. Ще ти бъде хубаво. Казах ти, че няма да те нараня.
Ейлийн се опита да го отблъсне, като опря ръце в гърдите му и го бутна. Искаше да го спре. Да му каже, че е девствена. Страхуваше се. Той можеше да я убие с това нещо, да я разкъса.
Калеб пребледня, когато усети ръцете й до сърцето си. Не беше ласка, а жест на тотално отблъскване.
- Не - каза той с опасно кроткия си глас. Дишаше нервно. Ръцете го изгаряха. - Не ме докосвай...
Сграбчи китките й, взе колана, който беше оставил върху леглото, и грубо върза ръцете й за таблата. За нищо на света не искаше тя да го докосва. Това го правеше по-слаб и го отвличаше от целта. Не искаше да се запита защо?
- Не искам да ме докосваш... - Завърза я здраво. Нямаше да понесе върху кожата си ръцете, виновни за смъртта на най-добрия му приятел.
Тя извика глухо, като усети натиска върху китките си. Започна да трепери. Беше я обездвижил. Сега страхът й беше по-силен от всякога. Да, наистина беше жесток. Между Самаел и него нямаше разлика. Защо беше решила, че има?
- Калеб - каза тя и стисна устни. - Завързана съм. Ще ми е за пър... първи път. - Загледа го умоляващо.
Калеб отпусна ръце до главата й и избухна в смях.
- Ама че си лъжкиня — отвърна той и я изгледа ядосано. - Кого искаш да излъжеш? Излизаш с онзи тип, Виктор - каза го с такова отвращение, че сам се учуди. - Искаш да ме възбудиш, като казваш, че си девствена? Всяка нощ разтваряш крака за него, но той... — прокара главичката на пениса си по гениталиите й - той не е като мен.
Ейлийн се стегна при тази смела ласка и Калеб се намръщи.
- Ако наистина си девствена, остави ме да проникна в главата ти и да видя това.
- Покажи ми как да го направя. - Беше отчаяна. - Искам да ти позволя да проникнеш и не знам защо не можеш.
Калеб продължаваше да се търка в нея. Това го подлудяваше. Опита да се съсредоточи и да влезе в съзнанието й. Но вратата отново беше затворена. Разделяше ги бетонна стена.
- Няма да ти дам друг шанс - каза той студено.
- Не, Калеб... Виктор е... е моят...
- Вече знам кой е! - изкрещя той. - Знаем всичко за теб. Защо не го помолиш за помощ сега? - Зарови лице в косата й и вдиша дълбоко. - Ще дойде ли да те спаси?
Ейлийн усещаше как гореща вълна се спуска от пъпа й и се концентрира там, където той я докосваше.
- Ако го помоля, ще дойде, защото е много повече мъж от теб. Но ти би го убил. А животът му струва повече от твоя, уверявам те, животно такова - изкрещя тя.
Калеб вдигна лице и погледна устата й. Имаше решителност в зелените му очи. Защитава друг мъж, помисли си той и това го вбеси.
- От моя със сигурност. - Коленичи пред краката й. Плъзна ръце под задника й, повдигна го и го стисна възбудено. Намести върха на пениса си на входа на влагалището й. - А също така и от твоя. Но те уверявам, че не струва повече от този на Тор и на децата на Беата. Око за око.
С рязко движение проникна в нея с един тласък. Не докрай. Беше много тясна, а и се беше натъкнал на някаква преграда, която беше преодолял със силен натиск.
Ейлийн изкрещя, опита да раздвижи краката си, да го махне от себе си. Чувстваше, че я разкъсва. Боже, каква болка! Само раменете и главата й докосваха леглото. Гърбът и седалището й се бяха извили на четири педи от матрака и оформяха идеална арка. Калеб я държеше така.
Тя заплака така отчаяно, че се опита да скрие лице между ръката си и възглавницата. Но при всеки спазъм, когато се опитваше да си поеме дъх, чудовището се забиваше още по-дълбоко в нея.
Първият път. Това беше първият й път И го правеше с някакъв вампир.
Калеб пребледня. Беше изненадан. Стисна очи и се опита да отпусне полека тялото й надолу. Все още нямаше да излезе от нея, щеше да я нарани още повече. Можеше обаче да промени позата. Погледна надолу. Беше го вкарал само на половина.