Погледна Калеб. Беше толкова красив. И толкова жесток. Не издържаше повече.
- Спри, моля те... - помоли го. Това беше единственото, което успя да прошепне, мозъкът й почти не функционираше. Беше се отдала на сексуалния акт, с който той я наказваше. Усещаше, че ще припадне.
-Не мога... Аз не... Съжалявам, Ейлийн, но не мога... - Кучешките му зъби се удължиха, а зениците се разшириха. Как щеше да се спре сега, потънал в най-бурното и чувствено удоволствие, което беше изпитвал?
Не беше на себе си. Проникна в нея по-грубо. Леглото се люлееше във всички посоки. Беше влязъл в нея докрай - главичката на пениса му докосваше шийката на матката й и я стимулираше.
- Не, Калеб. Мисля... мисля, че ще... - Трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи с цяло гърло.
- Да... - прошепна той и отвори уста до пулсиращата й шия. -Хайде, Ейлийн - прикани я, като се задвижи по-бързо. - Отпусни се... Ще е хубаво, ще видиш...
- Не! - извика. - За Бога...!
Гърбът й потрепери, изви го докрай, отметна глава назад и изстена продължително. Изпитваше оргазъм.
Калеб изгуби контрол. Почувства как мускулите й се свиват навътре, как се съкращават и го притискат, като го масажират, докато го побъркат. Достигна до оргазъм заедно с нея. Както я беше възседнал, изрева и отметна глава. Черната му коса погали раменете й. Отвори уста, погледна откритата шия на Ейлийн и заби зъбите си в нея, като се възползва от дългия оргазъм, който изпитваха. Тя беше негова, с тялото и с душата си.
Тя изохка и усети как болезнено удоволствие преминава през слабините, вътрешността на стомаха, гърдите и чувствителната област на шията й, откъдето пиеше Калеб. О, Господи, не..!. Започваше нов оргазъм, а той не преставаше да се движи. Почувства как топла течност стига до корема й, изпълва всичко и се смесва със собствената й топлина. Под клепачите й се появиха бели звездички, после черни точки. Какво ставаше с нея? Щеше ли да изгуби съзнание? Или нивото на кръвната й захар беше паднало? Умираше ли? Калеб ли предизвикваше това? Затвори очи и престана да стене, докато пропадаше в бездната.
Когато Калеб започна да пие, лишеното му от човешка топлина тяло и сърцето му, което не беше било така за никого, полудяха. Хвана я за тила, за да пие по-добре от нея, а с другата ръка стискаше кръста й и продължаваше да прониква в нея бавно и дълбоко. Усещаше, че кожата му настръхва, че се издига от леглото, заедно с Ейлийн... Изненадан, откри, че наистина е така. Силата му беше експлодирала, като вкуси кръвта й, сладка и топла, и сега се носеха над леглото. Не плуваха към тавана, защото тя беше здраво вързана за таблата, като проститутка, която харесва такива смели еротични игри.
Главата й беше отметната назад и дългата й красива коса се спускаше като черен водопад към възглавниците.
Калеб започна да долавя образи от живота й. Неясна последователност от събития, но онова, което разкриваха, беше истина.
Спомените й започваха от седемгодишна възраст... Една нощ започнаха да я бодат. Поставиха й диагноза - диабет първи тип. Един възрастен мъж идваше в дома й, мъж, който изглежда я обикна...
Ейлийн плуваше. Беше спортно момиче и имаше добри приятели в колежа. Казваха се Рут и Габриел. Бяха израснали заедно, обичаха се като брат и сестри...
Видя как Микаил я гледа с безразличие. Казваше й, че е виновна за смъртта на майка си. Елена. Не я обичаше. Тя също не го обичаше. Беше се научила да бъде равнодушна към него, да не се бори за одобрението или обичта му. Сърцето на бащата беше затворено за нея и тя се примири с това...
Микаил не обичаше дъщеря си. А като се замисли, че я бяха отвлекли, за да накарат този негодник да страда...
Ейлийн тъгуваше за смъртта на своя лекар, Франсеск. Възрастен, но добър човек. Човек, който изглежда наистина я обичаше.
На седемнайсет години Ейлийн вече беше красавица, привличаше мъжките погледи. Беше научила няколко езика и Микаил й предложи работа в неговата фирма. Като полиглот можеше да бъде специалист връзки с обществеността. Така и стана. Тя смяташе, че работи за организация, която доставя материали за операционни зали в болници, както и медикаменти за по-бързо постоперативно възстановяване. Беше много компетентна. Получаваше добра заплата и освен това... освен това вярваше безусловно в това, което прави. Нямаше представа какво е всъщност „Нюсайънтистс". Нито беше запозната с истинската дейност на баща си и служителите му. Според нея Микаил беше инженер, създател на всички онези машини. А тя продаваше и организираше износа...
Ейлийн вече беше пълнолетна. Празнуваше Нощта на Сан Хуан заедно с двамата си приятели и им казваше, че иска да стане педагог. Ще учи, за да преподава ценности и морал в училище, да работи с деца...