Огледа я от глава до пети. Беше очарован от тялото й, от лицето й, от нейния характер и смелостта й. Беше се изправила срещу тях с храброст, достойна за възхищение. Беше се изправила сама срещу десетки ванири.
В името на Один... Членът му отново се втвърдяваше само докато я гледаше. Никога не му се беше случвало подобно нещо с друга жена. Никога. Беше спал с много жени, но само за да се наслади на едно бързо заешко чукане. Винаги ги оставяше, докато го молеха за още. Но той никога не се беше усещал свързан с някоя от тях.
Но с Ейлийн... беше експлозия. И искаше още. По всяко време. Странично, по гръб, до стената, на колене... Само с нея и с никоя друга.
Студена пот изби по врата му и се спусна по голия му гръб.
Възможно ли беше съдбата да е толкова жестока, че единствената жена, към която се беше отнесъл с такова презрение, да е неговата истинска половинка? Ейлийн ли беше неговата саraid. Единствената, която можеше да събуди у него способността отново да обича и да засити глада му? Чувстваше се сит както никога. Вечният глад, на който боговете бяха обрекли неговия клан, желанието постоянно да пълнят стомаха си, беше изчезнал, откакто пи от Ейлийн. Това можеше да означава само едно.
Не, моля те. Доближи отчаяно и егоистично разкървавената си китка до полуотворената уста на Ейлийн. И отново я отдръпна. Искаше да я обвърже със себе си. Изпитваше чувство на притежание спрямо нея. Той беше първият. Никой повече не можеше да я поиска, той нямаше да позволи. Но не беше справедливо. Не и за Ейлийн.
- Не мога да го направя - прошепна на колене пред нея и наведе глава.
Ако тя беше жената, от която тялото му се нуждаеше, за да споделят вечността, тогава щеше да почака, за да спечели доверието й. Ако тя го отхвърлеше, щеше да си го е заслужил. Но в такъв случай трябваше да го убие, защото той нямаше да може да живее без тялото й и без кръвта й, още повече, когато вече я беше опитал. Още повече, когато вече я познаваше и най-накрая се бяха намерили.
Достатъчно. Калеб, събуди се.
Трябваше да престане да мисли за романтични идеи.
Ейлийн беше невинно, красиво момиче, което бе в състояние да възбуди и мумия. Имаше много добродетели, сред които смелостта, характерът... но нищо повече. Нищо дълбоко или свързващо.
Беше я изчукал. Беше се държал много зле с нея. Може би можеше да изглади нещата между тях, след като тя се събуди... Разбира се, а някой слънчев ден той можеше да отиде на плаж.
Взе я на ръце, внесе я в банята и синкавите светлини се запалиха автоматично. По стените имаше плочки с мозайка в тъмносиви и светлосини тонове. На пода имаше тъмен паркет, както в стаята. Банята беше дизайнерска, с джакузи, хидромасажен душ със стол, тоалетна и мивка. И прелестна дървена тоалетка за двама.
Седна на стола за хидромасаж с нея и взе една тъмносиня хавлия, която висеше върху бойлера на стената. Намокри я с душа и разтвори краката на Ейлийн. Почисти следите от половия акт и от загубената й девственост. После избърса себе си и се върна в стаята. Светлините със сензори за човешка топлина в банята загаснаха.
Калеб зави Ейлийн с черните чаршафи, изцапани с кръвта и на двамата.
- Добре - прошепна й той, взе я на ръце и тръгна към вратата. Тя се отвори автоматично. Излезе, като люлееше Ейлийн, сякаш беше малко дете. - Това ще мине бързо. - Опря бузата си на главата й и я потърка в нея с нежен, гальовен жест.
Слезе по стълбите и тръгна към хола. Положи я върху дивана. Цялото й тяло беше в синини. Китката - черна и подута, лицето - измъчено и синкаво, краката - изранени, коленете - охлузени, а когато се събудеше, щеше да чувства болка в гениталиите си. Сега и по шията й имаше рани.
Изтича отново горе и влезе в друга стая, затворена с автоматични врати, характерни по-скоро за епизод от филма „Междузвездни войни", отколкото за модерен дом като този. Зад нея имаше друга овална зала с вградени шкафове. Беше дрешник.
Сграбчи една тясна черна тениска с къс ръкав (имаше много такива) и широки дънки „Ливайс". Обу черни спорни обувки и отвори едно чекмедже. Взе мобилния си айфон, последен модел - и излезе от стаята. Натисна с показалец панела и потърси един номер от списъка с контакти.
Отиде в хола, сложи ръка под главата на Ейлийн, повдигна я и я положи в скута си. Тя още беше в безсъзнание и с тежка анемия.
- Калеб? - попита глас от другата страна на линията. - Защо звъниш? Трябваше да чукаш онази красива злодейка, която...